Васил Друмев - Нещастна фамилия

— Той бил брат ми Иван — извика Петър и като взе в обятията си младата хубавица, той прибави:

— Дъщерко! Прегърни престарелия си татка.

— Младата хубавица, без да знай що се върши с нея, обви с белите си ръце Петровата снага и го целуна по сбръчканото чело.

— Да — продължи Петър, — ти си моята дъщерка… ти си милата ми Петя… Той челяк, що грабна майката ти от Джамалбеевите ръце, беше мой брат, той донесе майка ти при мене… Владе! Иди прегърни загубената си сестра!…

Брат и сестра се прегърнаха… Лицата им мокри от сълзи.

— Сега аз съм щастлив — извика Вълко. — Подир толкоз страдания, толкоз годишна раздяла, ний пак се събрахме наедно. Нека сега се веселим!…

Додето той думаше тези последните думи, заведнаж се раздадоха, според българския обичай, най-напред жални гласове на старите баби, които, като седяха една до друга, умилително пееха песни, в които се изображаваше нашето страдание от яничарите и кърджалиите… И тези песни извлякоха сълзи от очите на всичките слушатели… След като млъкнаха бабите, раздадоха се сладкозвучни гласове на младите булки, които пееха юнашки, старобългарски песни. Наконец писнаха гайди, кавали и други сбирки; раздадоха се радостни провиквания; начнаха се разни игри, като ръченица, хойса и прочее, които разтърсиха Вълковът дом.

Това веселие скоро се разпространи по целия Преслав. Момци и моми, съдружени с надутите гайди, отделиха се от общото пиршество (веселие) и по разни места заправиха разни игроводи. Нямаше ни една душа в Преслав, която да не се веселеше: гайди, кавали, свирки и радостни провиквания заглушаваха въздуха…

Веселбата все още продължаваше в Преслав. Преславската окръжност ечеше от радостен шум… Но заведнаж се раздадоха отчаяни гласове:

— Кърджалии… кърджалии идат…

Тези отчаяни гласове достигнаха до Вълковите уши.

— Пак беда! — извика той и стана от обеда.

— Кърджалии! Да се запазваме, селяни… Кърджалиите са наблизо!… — чуха се пак отчаяни жални гласове.

Гайди, сбирки, игри, провиквания престанаха, всичко това в една минута се прекъса и голяма тишина се възцари.

— Кърджалии! Кърджалии идат!… Тежко и горко нам — чуха се за трети път отчаяни гласове.

Преславци се уплашиха… те забравиха и веселие, и всичко. Деца писнаха, жени се разкрещяха, мъжете се разбягаха нагоре-надолу, без да знай някой де отива и какво прави. Смущението беше голямо… То можеше още много да се продълЖи, ако в Преслав нямаше хора с юнашки сърца…

— Не бойте се! — чу се звучен глас накрай Преслав.

— Не бойте се! — чу се други глас насред Преслав.

— Не бойте се! — чу се трети глас на другия край на Преслав.

Това бяха: Велико, Влади и Стоян.

Те, щом като чуха първия вик, грабнаха пушките си, разбягаха се на три страни и насърчаваха съжителите си.

— Скоро! Скоро Вземайте пушките си и приготвяйте широките си ножове! — викаха те и сами държаха в ръцете си голи страшни ножове. — Кърджалиите са далеч и ний ще сварим да заградим селото си с коля, като че с крепост… а нашите пушки, нашите ножове ще им докажат, че ний като тях гости, които, без да ги викаме, дохождат при нас, ний ги посрещаме с куршуми и с остри ножове.

Тези думи събудиха заспалите от страх сърца на всичките преславци. Те, вместо да бягат нагоре-надолу, заловиха се за работа… и след половин час Преслав беше обграден с коля, зад които преславци с неустрашимост чакаха своите неповикани гости.

Скоро над Преслав се показа гъст прах и се чуваха диви гласове. То беше Аклъбеевата ордия, пред която сам Аклъ бей вървеше.

— Преслав! Преслав! — извика той, като загледа Преслав.

— До двеста отборни кърджалии пуснаха конете си към Преслав. Но преславци ги посрещнаха с куршуми тъй добре, щото всичките попадаха…

Аклъ бей, като видя, че неговите отборни юнаци паднаха мъртви, улови се за брадата си и извика със страшен глас:

— Удрете кърджалии! Нека Преслав изтегли, както и Жеравна… Никого не оставяйте жив…

Кърджалиите като бесни нападнаха на Преслав. Тогаз гръм от пушки и бръмчение от ножове заглушиха Преславската околност. Преславците тъй мъжествено се защищаваха, щото кърджалиите се канеха вече да бягат. Но внезапно сред Преслав избухна силен огън, който приведе в ужас всичките преславци.

Този огън излазяше от Вълковата къща. Емин, надуман от Джамал бея, беше скрил около десет души от своята дружина в Преслав, на които беше поръчал, щом като нападнат кърджалиите на Преслав, те да запалят Вълковата къща, което и извършиха.