Роалд Дал: Уилям и Мери

— Запали една цигара — протегна ми табакерата си.

— Много добре знаеш, че не пуша.

Той самият си взе цигара и я запали с мъничка сребърна запалка, не по-голяма от монета.

— Подарък ми е от хората, които ми правят инструментите. Майсторска изработка, нали?

Разгледах запалката, после му я върнах.

— Мога ли да продължа? — попита той.

— Предпочитам да мълчиш.

— Лежи си спокойно и слушай. Мисля, че ще ти бъде доста интересно.

В една чиния до леглото ми имаше чепка грозде. Поставих чинията на гърдите си и зазобах от зърната.

— В мига на смъртта — започна Ланди, — ще трябва да съм до теб, за да се намеся веднага и да се опитам да запазя мозъка жив.

— Като го оставиш в главата?

— В началото, да. Ще се наложи да го направя.

— А къде ще го сложиш след това?

— Щом толкова искаш да знаеш, в нещо като леген.

— Ти, сериозно ли говориш?

— Разбира се, че сериозно.

— Добре, продължавай.

— Предполагам знаеш, че когато сърцето спре и мозъкът е лишен от приток на свеж въздух и кислород, клетките му умират много бързо. Необходими са не повече от четири до шест минути и всичко загива. Дори и след три минути могат да се получат известни увреждания. Следователно, ще трябва да работя много бързо, за да не допусна това да се случи. Но с помощта на апарата, няма да е никак трудно.

— Какъв апарат?

— Изкуственото сърце. Тук имаме сполучлива адаптация на оригинала, изработен от Алексис Карел и Линдбърг. Снабдява кръвта с кислород, поддържа необходимата температура, изтласква я с подходящо налягане и върши още куп необходими неща. Всъщност, никак не е сложно.

— Кажи ми какво ще направиш в мига на смъртта — попитах. — Кое е първото нещо, което ще направиш?

— Знаеш ли нещо за артериално-венозното кръвоснабдяване на мозъка?

— Не.

— Слушай тогава. Много е просто. Мозъкът се снабдява с кръв от двата основни източника — вътрешно каротидните артерии и вертебралните артерии. По две от всеки вид, което прави общо четири артерии. Това ясно ли е?

— Да.

— Оттокът на кръвта е още по-прост. Тя изтича от мозъка само през двете големи юголарни вени. И така, имаш четири артерии, които отиват нагоре, в шията имам предвид, и две вени, които слизат надолу. Около мозъка, те, естествено, се разклоняват, но тези разклонения не ни интересуват. Тях не докосваме.

— Добре — казах. — Представи си, че току-що съм умрял. Какво ще направиш?

— Веднага ще отворя шията към четирите артерии и ще ги перфузирам, което означава, че ще пъхна по една голяма куха игла във всяка от тях. Посредством тръбички тези четири игли ще бъдат свързани с изкуственото сърце. После, като работя много бързо, ще отворя лявата и дясната юголарни вени и ще свържа и тях с изкуственото сърце, за да затворя кръга. След това включвам апарата, който вече е зареден с подходяща кръв и всичко е готово. Кръвообращението на мозъка ти ще бъде възстановено.

— И ще бъда като онова, руското куче.

— Не ми се вярва. Първо, когато умреш, сигурно ще загубиш съзнание и много се съмнявам, че скоро ще си го възвърнеш. Всъщност, ако изобщо го възвърнеш. Но в съзнание или не, състоянието ти ще бъде много интересно, нали? Ще имаш студено мъртво тяло и жив мозък.

Ланди замълча, за да се наслади на тази привлекателна перспектива. И така се прехласна от цялата идея, че очевидно му беше невъзможно да допусне как бих могъл да не изпитвам същите чувства.

— Сега вече ще имаме повече време — продължи той. — И повярвай ми, ще ни е необходимо. Първото, което ще направим, е да те закараме до операционната маса, придружен естествено от апарата, който нито за миг не бива да спира. Следващият проблем…

— Добре — прекъснах го аз. — Няма нужда да изслушвам подробностите. Стига вече.

— А, не, напротив. Трябва да ги чуеш. Много е важно да знаеш точно какво ще стане с теб всеки отделен миг. Разбираш ли, по-късно, когато дойдеш в съзнание, ти лично ще бъдеш по-удовлетворен, ако си в състояние да си спомниш точно къде се намираш и защо си там. Дори само за собствено успокоение трябва да го знаеш. Съгласен ли си?

Лежах неподвижно на леглото и го наблюдавах.

— И така, следващият проблем ще бъде да извадим здрав и непокътнат мозъка ти от мъртвото тяло. Тялото не ни е нужно. Между другото, то вече е започнало да се разлага. Черепът и лицето също не са ни необходими, затова не искам да ни се пречкат. Единственото, което искам, е мозъкът, чистият красив мозък, жив и съвършен. Затова, когато те поставя на масата, ще взема един трион, малък механичен трион и с него ще махна цялата горна част на черепа, ти. По това време ти все още няма да си дошъл в съзнание, затова няма да се занимавам и с упойки.