Луи Жаколио - Принцът пират

— Нямам предвид името му… Знаете ли каква титла има? Той е херцог и пер.

— От теб го научаваме.

— Като член на горната камара на английския парламент той се подписва там с името Чарлз VI херцог Ексмаут.

— Боже мой! — възкликна Харалд. — Та това е братът на моя покоен зет!… А той защо нищо не спомена?

Едмунд и Олаф побледняха, но дума не казаха. Пегам, негодникът Пегам, му бил нотариус и довереник!… Двамата братя си направиха заключения, предугаждайки истината, ала останаха безмълвни в очакване да чуят по-нататъшната развръзка.

— Има защо! — продължи Йоил. — Адмирал Колингуд наистина е брат на вашия зет. Знаете ли обаче по какъв начин Колингуд наследи титлата на брат си? Като го удави в морето с цялото му семейство, или по-точно, като накара Пегам и Надод Червеноокия да свършат тази работа.

— Ах, подлецът му с подлец! — извика Черния херцог, вдигайки ръце към небето.

— Олаф!

— Едмунд!

— О, братко!… Ах, какъв ужасен спомен!… Значи сме гледали как хвърлят в морето сестра ни, без да знаем, че е тя. О, ти, изверг!

С помрачени от ужас и скръб очи младите хора закършиха ръце:

— И не й помогнахме… Не я спасихме!

— Ама какво стоите? Тичайте! Бързо тичайте да дадете заповед да насочат топовете срещу тия разбойници!

Олаф и Йоил веднага скочиха, но Едмунд ги спря.

— Стойте!

— Какво правиш? Та те ще избягат! — изуми се херцогът.

— Татко — заговори Едмунд с убедителен тон, — с оня подлец са тръгнали шестстотин невинни хора. Те не бива да пострадат от нашето отмъщение! Освен това смятам, че той не е достоен да умре от куршум или граната — такава смърт ще е прекалено почтена за изверг като него.

Младият човек се разпалваше все повече и продължи силно зачервен:

— Подлецът стоеше настрана със закрито лице, нали, Йоил?… Ах, само като си спомня как бедната Леонора бе паднала в краката му и го молеше да пощади децата й… Не, той трябва да умре от жестока, бавна смърт… Да стигне дотам, че да ни моли да прекъснем по-скоро нишката на живота му… Боже мой! Какво ми става? Полудявам ли?… Та аз с очите си видях как този изверг изтръгна от ръцете на майката шестмесечното й момченце и го хвърли в зиналата паст!… А аз гледах и нищо не можех да направя!

— Нима… нима сте знаели за това?! — заекна Йоил от почуда.

— С брат ми се бяхме скрили на остров Бадлео… — хълцаше от плач Едмунд. — Но бяхме само двамата и помощникът ни, а насреща си имахме…

— Шестдесет души екипаж — довърши Йоил.

— Татко — рече след малко Едмунд, вече поуспокоен, — даваш ли съгласието си да отмъстим за това злодейство?

— Да! — строго рече старият херцог. — Отмъстете за сестра си, за нещастния й съпруг, за децата й… Отмъстете за общата ни скръб. Това е ваш пръв и най-свещен дълг.

— Както и мой! Ставаме трима — неочаквано добави нечий глас.

Вратата широко се отвори и Инголф влезе и се хвърли в краката на херцога. Той бе слушал целия разговор от стаята на Розевел и въпреки настояванията му да изчака още малко, не издържа и се втурна да разкрие кой е всъщност.

— Инголф?! — извикаха в хор Черния херцог и синовете му, онемели от появата му.

— Няма вече Инголф! — отвърна капитанът. — Пред вас е Фредерик Бьорн, който се връща в родния си дом след двадесетгодишно отсъствие.

— Фредерик?! — промълви старият херцог. — Как тъй Фредерик? Кой рече Фредерик Бьорн? Къде е той?

— Аз съм Фредерик Бьорн — повтори капитанът. — О, татко мой, познай своя роден син! — И казвайки това, той оголи гърди и показа знака си.

Всички впериха очи в неизличимия Бьорнов знак — неопровержимото доказателство.

— Sursum corda! — прочетоха на глас Олаф и Едмунд и едновременно извикаха: — Братко! Братко!

— Прегърни ме, сине мой! — задъхваше се от вълнение херцогът.

При тези думи капитанът толкова се разчувства, че се олюля и едва не припадна, ала Едмунд и Олаф се завтекоха да го подкрепят. Поддържан от две страни от родните си братя, Фредерик Бьорн получи от баща си първата целувка. Сякаш пречистен в бащините си обятия, той изведнъж се почувства освободен от тегнещото над него мрачно минало. Пиратът Инголф и капитан Велзевул престанаха да съществуват. Вместо тях се възроди първородният син на херцог Норланд, Фредерик Бьорн, принц Розолфски.

На другия ден, след като изплашеният от Йоил адмирал Колингуд отплава от фиорда, група от двадесет и пет души начело със самия Харалд тръгна да търси Хутор и Грундвиг.