Луи Жаколио - Принцът пират

Надод Червеноокия беше пратил бандити в степта — те междувременно бяха обсадили Сигурдовата кула, където бяха Хутор и Грундвиг — още преди „Ралф“ да пристигне в Розолфс. Целта му беше те да застигнат Олаф и Едмунд и да го избавят от младите Бьорнови, преди да бъде нападнат замъкът. С отстраняването на двамата силни противници Надод очакваше значително да се облекчи в сражението, разчиташе, че дълбоката скръб по загиналите синове ще отслаби стария херцог при защитата на замъка. Надяваше се също бандитите да се натъкнат и на други хора от замъка — Анкастрьом например беше страстен ловец и се движеше с голяма дружина. И това сигурно би станало, ако събитията в замъка не бяха избили от ума на обитателите му всякаква мисъл за развлечения. Разчитайки на благоприятни обстоятелства, Надод беше съставил пъклен план и можеше лесно да го изпълни, защото отлично познаваше местния бит и цялата обстановка.

И затова той каза на Инголф, още преди да слязат от кораба, че няма да го въвлича в самия грабеж на замъка. Беше уверен в успеха си, защото основната работа бе възложил на Торнвалд, който навремето беше овчар на Бьорнови и сам той го бе навел на мисълта за грабежа на замъка. Или, с други думи, Надод разчиташе на розолфци да устроят голям лов и сборният пункт да бъде както винаги в Сигурдовата кула. И почти си представяше как цялата ловна дружина заедно с кучетата ще изчезне безследно в степта, както кораб потъва в морето.

Но както вече стана ясно, такъв случай не му се предостави. След неочакваното пристигане на англичаните всички планове на Надод изглеждаха на път да рухнат. Тъкмо тогава обаче на Хутор и Грундвиг им дойде неблагоразумната мисъл да идат в Сигурдовата кула, с което щяха да привлекат в степта именно хората, чиято гибел желаеше Надод.

Сега въпросът се свеждаше до едно: достатъчно добре ли са запознати с плана на Надод „Разбойниците“, за да действат самостоятелно, след като вождът им е пленен.

Ние оставихме „Разбойниците“ в момента, когато внезапно рукналият дъжд заля горящата им клада. Пропуснахме обаче да кажем, че малко преди бандитите да обсадят кулата, на известно разстояние от нея мина един ловец от замъка, пратен за диви елени. Той забеляза, че там става нещо, и веднага се върна да уведоми херцога. Разбира се, не можа да каже нищо по-точно, съобщи само, че нападателите били въоръжени със саби. И действително Надод не им беше дал никакво огнестрелно оръжие, за да не си позволяват волности, а стриктно да се придържат към плана му за действие.

Капитан Инголф, когото ние отсега нататък ще наричаме Фредерик Бьорн, си спомни, че Надод беше свалил част от моряците на Нордкап, и веднага съобщи това на баща си и братята си.

— Хутор и Грундвиг — рече той — вероятно са разпознали Надод, когато той слезе от кораба, и са го проследили, а той ги е подмамил в степта, където си е направил среща с бандитите. Притиснати от численото превъзходство, вашите верни слуги са потърсили убежище в кулата. Това е ясно като бял ден.

Естествено, Фредерик Бьорн се лъжеше само в подробностите, но в общи линии предположението му беше напълно вярно.

Във всеки случай Хутор и Грундвиг трябваше да бъдат освободени колкото можеше по-скоро. Всички бяха вече готови за тръгване, когато към Фредерик Бьорн се приближи Йоил.

— А какво ще стане с вашите моряци, господин капитан? — попита го Йоил. — Няма ли да им дадете някакви нареждания?

— Ах, да! — възкликна Фредерик. — Съвсем ги забравих… Всъщност какво стана с тях? Къде са те?

Йоил му разказа за бягството на пленените моряци и завземането на английската фрегата.

Черния херцогне можа да се въздържи и похвали безпримерното им мъжество:

— Смелчаци! — възкликна той. — Истински смелчаци!

— Да, татко, екипажът ми беше добре подбран — рече Фредерик и тъжно въздъхна.

Херцогът усети вътрешното му терзание и с добродушна усмивка се обърна към сина си:

— Нима мислиш, че тези, които честно и вярно са служили на капитан Инголф, няма да запазят качествата си и когато бъдат на служба при Фредерик Бьорн?

— Татко, наистина ли го мислиш? — не скри радостта си Фредерик.

— Ти най-добре знаеш колко силни врагове имаме — продължи херцогът с усмивка, — затова не бива да пренебрегваме такива храбри защитници.

Йоил довърши с няколко думи разказа си, като съобщи, че Алтенс поел курс на юг, за да нападне англичаните в тил, а сетне щял да кръстосва близо до брега и да прати лодка за капитана.