Ашли Сноу - Мод

— Да, но ти му даде да се разбере. Той обаче реши да те сломи чрез пиене. Явно това му се удаваше много по-добре, отколкото триковете. А ти, между другото, беше най-добрият фокусник, когото някога бях виждал. И все още си такъв.

Бузите на Джеръми поруменяха от удоволствие.

— Толкова сте добър към мен, сър — отвърна той и размаха бутилката. — Тогава бях толкова пиян, че изобщо не можах да разбера какъв беше ти. За първи път виждах толкова отслабнал младеж. Шотландският ти акцент бе толкова плътен, че можеше да се разреже с нож. А ти самият беше толкова сърдит на света, че само търсеше някого, с когото да се заядеш.

— Да, спомням си — отвърна Атън и в очите му проблеснаха гневни пламъчета. — Това бяха лоши времена. Приличах на разбеснял се планински поток, който търси реката, която да го приюти. Тогава се появи ти и ме запозна с графа.

— Аз просто ти посочих реката. Талантът и амбицията ти помогнаха да се издигнеш.

Алън внимателно се взря в приятеля си. Джеръми бе само няколко години по-голям от него, а всъщност изглеждаше много по-стар. Когато играеше поредната си роля на сцената или забавляваше публиката с фокусите си, той излъчваше непреодолимо обаяние. Понякога, извън театъра, той изглеждаше объркан и някак си отнесен. Но никога досега не бе търсил утеха в бутилката.

— Добре си живеехме тогава — каза той. — Какво удоволствие бе да пътуваш из страната, да пишеш нови пиеси и да се вълнуваш, когато ги видиш поставени на сцена…

— Разнебитените ханове, пиршествата, жените…

— Тези последните не си ги спомням много-много.

— Така е, защото ги приемаше като нещо естествено. Трябваше ти само да се качиш на сцената и те започваха да ти се лепят като мухи на мед. А аз обирах остатъците.

— Глупости. Може би наистина всичко това е било, но тогава бяхме млади. Нещата се промениха — добави Алън, мислейки си за Мод.

— Да, така е — прошепна Джеръми, мислейки си за Мод.

Конят на Алън се размърда и нетърпеливо изпръхтя. Той стана, погали го по влажната муцуна, измъкна от джоба си половин морков и го предложи на животното.

— Знаеш ли, Джеръми, можеш да постигнеш много по-голям успех извън трупата. С таланта, който притежаваш, спокойно можеш да печелиш само за себе си. Богатите благородници плащат добре за подобни забавления.

— Да, и шарлатаните взимат добри пари, за да предсказват бъдещето. Това ще бъде следващата стъпка.

— Няма да е необходимо. Исках само да кажа, че талантът ти е много над посредствените качества на повечето от актьорите в трупата. Ако го използваш както трябва, можеш наистина да станеш доста богат.

— Ами ти? Да не би да си забогатял от писане на пиеси?

— Много добре знаеш, че не го правя заради парите.

Джеръми отпи още една глътка и избърса уста с ръкава си.

— Същото важи и за мен. Винаги съм се радвал да бъда част от „Стенбъри Плейърс“. — Поне досега — тихичко добави той. — Освен това още тогава реших, че около теб трябва да има някой, който да обуздава прекалено буйните ти политически амбиции. Поради липса на друг това правех и правя аз.

Алън подръпна ушите на коня.

— Да не би да съм длъжен да ти благодаря за това?

— Няма нужда. Удоволствието е само мое. — Той отново надигна шишето.

Алън рязко се втурна към него и му отне шишето.

— Хайде, стари приятелю! Мисля, че и двамата имаме нужда от една хубава вечеря, дори и да трябва да повървим известно време под дъжда. Сега не е време за носталгия, навън и без това е достатъчно влажно и мрачно.

Съпротивата на Джеръми се стопи в лека усмивка, когато долови съчувствения поглед на Алън.

— Ти си босът — отвърна той и се изправи.

Когато напуснаха Лондон, Мод нямаше никаква представа кои места щяха да посетят, но тя изобщо не предполагаше, че турнето им ще завърши в Бристол. Бе чувала да се говори за Бристол, но не мислеше, че това ще бъде последното място, в което трупата ще изнесе представление. Това бе пристанищен град с всички произтичащи от предназначението му злини. Йорк, Линкълн, Оксфорд, който и да е друг град щеше да бъде сто пъти повече за предпочитане.

Въпреки това те поеха по западното шосе към Бристол, минавайки през Рийдинг, Нюбери, Бат, Уелс, и всичко това по настоятелно искане на Алън. Когато пристигнаха в града, се оказа, че не можеха да си намерят дори прилични стаи, но Алън побърза да ги успокои, че всичко ще се уреди. Два дни след пристигането им в залата, където репетираха, влезе един посетител и тя разбра защо бяха дошли в града.