Ашли Сноу - Мод

— Това е най-новият член на трупата ни, мистър Бенет. Позволете ми да ви представя Мод Мейкджой, певица, танцьорка и невероятна актриса.

Мод протегна ръка и леко се поклони.

— Очарователната Пердита! Ваш покорен слуга, мадам — отвърна той със странен акцент и поднесе ръката й към устните си. — Джошуа Бенет от Ню Йорк. Радвам се да се запозная с вас.

— Колонист? — извика учудено Мод. — За първи път се запознавам с някого от колониите.

— Ние не сме по-различни от вас. Но, Дезмънд, тя е прекрасна! Доколкото разбирам, тя е перлата на трупата?

Алън свойски прегърна Мод.

— Да, така е.

— Ще предизвика истинска сензация в Ню Йорк. Градът ще пощурее. Няма да съжаляваш, уверявам те.

— Джошуа се опитва да ме убеди да отведа трупата в колониите. По-точно, в Ню Йорк. Казах му, че и дума не може да става.

Пред очите на Мод изведнъж изникна гледката на огромния разбунен океан, които разделяше Англия от Америка.

— Слава Богу! Ню Йорк се намира твърде далеч. Но ще се радвам да чуя разказа ви за града и новите земи. Ще ми направите ли това удоволствие, мистър Бенет?

— Както пожелаете, мадам. Ще бъда в Бристол най-малко още една седмица и се надявам да променя намеренията на Алън, преди да отпътувам за вкъщи. Току виж съм успял да подобря мнението ви за Америка, докато съм тук.

Мод тайничко се усмихна. Ако той наистина мислеше, че въздействайки на нея, ще успееше да въздейства и на Алън, горчиво грешеше.

— Не вярвам да успеете, но с радост ще ви предоставя възможността да опитате — отвърна тя и му се усмихна с най-чаровната си усмивка. — Ще дойдете ли на репетицията?

— Ще се появим по някое време, но сега сме тръгнали да търсим някое кафене, в което да побъбрим — изпревари Алън отговора на Бенет. — Джошуа и аз се познаваме от дълго време. Откакто започна да пътува през океана, той не престава да ме уговаря да посетя Ню Йорк.

— Винаги съм бил убеден, че „Стенбъри Плейърс“ са с едно ниво по-горе от останалите трупи, въпреки че Алън не ми вярва. В Ню Йорк имам малък театър, където винаги ще сте добре дошли.

— И вие ли пишете пиеси? — попита Мод, защото й ставаше ясно, че Бенет е част от театралните среди.

— Някои дреболии, които не струват нищо в сравнение с творбите на Дезмънд. Хората зад океана предпочитат Шекспир, Поуп и Филдинг, в което ще се убедите сама, ако ни дойдете на гости. Ние ценим и красотата. Наистина се надявам, че ще се решите на това пътуване.

Алън поведе приятеля си нагоре по улицата.

— Достатъчно, Джошуа. Колкото и да се опитваш да омайваш звездата на трупата, няма да успееш. Хайде да потърсим някое кафене. Искам да ми разкажеш нещо повече за дивия живот, който водите.

— Див живот ли? Шегуваш се, Дезмънд. Но защо, Ню Йорк е един също толкова очарователен и модерен град като… като Бристол.

— Ще ти е необходимо доста време, за да ме убедиш в това. Мод, бъди добро момиче, кажи на другите, че няма да се бавя.

Тя се загледа в гърбовете им и си пожела да ги придружи. За съжаление в кафенетата рядко влизаха жени. Тя въздъхна, повдигна полите си и влезе в сградата. Въпреки че не желаеше да ходи в Ню Йорк, тя искаше поне да чуе нещичко за живота там. Дано да можеше да си поговори с мистър Бенет, преди да отпътува за Америка.

Дните минаваха, без да й се удаде такава възможност. По-късно, когато разбра, че той е заминал за Уелс, тя започна да мисли, че може би никога повече нямаше да го срещне. Сподели това с Алън по време на една от интимните им вечери, но той само й се присмя:

— Повярвай ми, няма нужда да слушаш Джошуа. Той ще ти разкаже само за лъскавата страна. Опитва се да ти представи един процъфтяващ колониален град, но истината е съвсем друга.

— Откъде знаеш?

— Говорил съм с много хора. Джошуа иска да харесаме града, за да се съгласим да отидем там. Всеки друг би ти казал, че това е един забутан и мръсен пристанищен градец, където властват изключително пуритански нрави. Джошуа например няма да ти каже, че театърът му често се затваря от градската управа, която се опасява от зловредното му влияние сред населението. Той се опитва да поставя само леки пиеси, но тогава пък църквата може да се намеси и да прогони артистите извън града.

— Но защо толкова настоява да отидем там?

— Защото така се надява да спечели малко повече пари и да преживява известно време.

Мод се облегна на стола.

— Не мога да повярвам.

— Но е така. Това е причината, заради която не желая да ходя там. — Той погледна златистите отблясъци в косите, красивото лице и нещо в него се пробуди. Обзет от внезапен порив, протегна ръка и я погали. — Тази вечер изглеждаш изключително. Много ми харесва тази зелена рокля. Цветът ти отива.