Ашли Сноу - Мод

— Убийте ме, но ще бъдете истинска сензация! — отбеляза тя и отстъпи назад, за да може да огледа по-добре Мод. — Само за тази вечер ще ме засенчите. След това, никога вече!

Все пак младата жена се усъмни в думите и, защото, когато се присъедини към нея надолу по стълбите, Клодет се бе пременила в пълен контраст със златистата елегантност на Мод — с блестяща черна рокля и обсипан с пайети прозрачен черен шал, надиплен предизвикателно върху раменете й. Противоположни като деня и нощта, помисли си Мод, и еднакво забележителни. Тя знаеше, че притежава преимуществото на младостта, но мадам Клоден излъчваше изящество, опит и увереност с всяка фибра на тялото си. Ще бъде интересна вечер, каза си тя и се усмихна вътрешно.

И наистина бе така. „Малката“ компания наброяваше петдесет души, повечето офицери от френската армия, разквартирувани извън града. Имаше и жени, повечето любовници на офицерите, но никоя с толкова впечатляваща външност колкото тях двете. Бе представена съвсем накратко на жените, защото в момента, в който мъжете влязоха в стаята, те се струпаха около нея, като открито флиртуваха и се опитваха да завладеят нейното внимание.

Мод бе любопитна да се запознае с някои от мъжете, чиито имена бе чувала да се споменават по време на похода, включително и с най-известния — маркиз дьо Монкалм. Той бе дребен човек с много умни и интелигентни очи, и на нея й достави удоволствие да разговаря с него, още повече, че бе известен с верността към любимата си съпруга, която бе оставил във Франция.

Най-страшният момент бе, когато Превалоа влезе в стаята и съзирайки я, замръзна на мястото си, сякаш бе видял призрак. Клоден с усмивка му представи мадам Мейкджой и го отвлече към купата с пунш, преди той да успее да отговори. Мод не пропусна да забележи яростта в очите му, насочена както към нея, така и към Клоден, но тъй като любовницата му явно не се разтревожи от това, тя реши, че няма да позволи да тревожи и нея. За първи път наистина изпита благодарност към Клоден.

По-късно вечерта именно мадам Клоден заяви на присъстващите, че между тях има изпълнител. Щом разбраха, че е била на сцената, гостите заявиха, че Мод непременно трябва да им изрецитира нещо. А ако можеше и да им изпее нещо, още по-добре.

Тъй като не бе съвсем наясно защо Клодет иска да я представя като актриса, Мод реши да се подчини на общото желание. Тя избра един жизнерадостен епилог от пиеса на Маестрото, след който обикновено се изпълняваше песен. Фрагментите, разбира се, бяха на английски, но явно никой нямаше нищо против и щом свърши, всички я аплодираха и заявиха, че тя е най-интересното нещо, с което е възнаграден Квебек, откакто е пристигнал последният кораб от Хавър.

Събирането продължи до ранните часове на следващия ден, когато офицерите си тръгнаха, като пиянски се олюляваха и припяваха откъси от нейните песни. Клоден и кавалерът отдавна бяха изчезнали някъде и Мод с благодарност се отправи нагоре към стаята си, където Мими й помогна да се съблече. Тя се хвърли на леглото уморена, но — за първи път от няколко седмици — почти щастлива.

На следващата сутрин я събуди Клоден, която нахлу в стаята й и кацна на ръба на леглото.

— Е, моя малка затворничке. Как понесе присъдата си?

Мод потърка очи и се опита да седне.

— Беше… много хубаво…

— Тя казва, моля ви се, много хубаво, когато пожъна такъв невероятен успех сред най-изисканите френски господа! Да ме обесят дано, какво тогава би те накарало да възкликнеш от удоволствие? Както и да е, снощи се представи много добре. В началото се страхувах, че играта няма да се получи, но ти бе чудесна. Сигурно си била много известна в Англия.

— Получавах аплодисменти.

— Какво ще кажеш за господата? Някой заинтригува ли те?

— Бяха много приятни, но вече ви казах, мадам, не си търся любовник.

— Глупости. Едва ли има някой, който с радост не би се заел да те вземе под попечителството си… е, може би има един, но маркизът е наистина специален случай. Всички останали са луди по теб. Послушай съвета ми и незабавно си избери някого от тях. Така ще се чувстваш в по-голяма безопасност и безкрайно по-удобно.

— Това означава ли, че не мога да остана тук?

Дамата се замисли за момент.

— Не. Засега можеш да останеш. Разбира се, Иполит много ми се разгневи. Ще мине известно време, преди да обуздая яростта му. Но сега, когато половината френски офицери са в краката ти, плановете му за теб са минало. А докато не станеш нечия amie, по-добре стой близо до мен. Обаче и за двете ни ще е по-удобно да си намериш покровител, при това бързо.