Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Какво ще правиш, като изключим електрозахранването? — попита Питър.

Саркар вече беше седнал на пода и се опитваше да снеме модула със захранващите кабели, разположен под масата, на която стоеше компютърът.

— Ще извадя оптичните агрегати, записващи данни върху магнитната лента, и ще ги свържа към тестовия стенд. Бих могъл да извличам информация от тях постепенно — малко по малко, ако е нужно. Ще използвам лазер „Нортън“, така че…

Телефонът иззвъня.

— Може ли да отговориш? — каза Саркар — бореше се с някаква гайка.

Екранът на видеофона изписа съобщение, че обаждането ще бъде осъществено единствено чрез звуков сигнал. Питър вдигна слушалката.

— Ало?

Възцари се тишина, нарушавана единствено от пращене на статичното електричество, после прозвуча глас: без съмнение механичен.

— Ало?

Питър се ядоса. Ненавиждаше игричките, които някои си устройваха с компютъризираните телефони. Тъкмо щеше да затръшне слушалката, когато чу следващата дума:

— Пи-тър.

За част от секундата, преди телефонната слушалка да падне върху вилната, Питър осъзна, че дори ако компютърът, който го беше набрал, е включен към вътрешния телефонен указател на фирмата, е просто невъзможно някой да знае, че може да го намери на този номер. Отново вдигна слушалката до ухото си и попита:

— Кой е?

Хвърли поглед към светналите лампички на телефона.

Обаждането не беше от сградата на фирмата — пристигаше по външна линия.

— Кой ли се обажда? — повтори гласът сух, механичен — Ти самият се обаждаш.

Питър погледна слушалката, като че беше змия.

От нея долетяха още думи, всяка разделена от следващата с пращене, предизвикано от статичното електричество.

— Не очакваш от нас да останем натикани в тясното пространство на тази компютърна лаборатория, нали?

След няколко минути пристигна служителката от сектор „Поддръжка“. Носеше кутия инструменти.

— Готови ли сте? — попита тя.

— Не — отговори Саркар. Гласът му беше измъчен. — Съжалявам, че ви извикахме чак тук. Вече не е нужно да изключваме НЗМ в компютърния сектор, както и захранването в цялата сграда.

Жената изглеждаше изненадана.

— Както желаете.

— Приемете извиненията ми — каза Саркар.

Тя кимна и си тръгна.

Питър и Саркар останаха сами, вперили поглед един в друг. Бяха изумени.

— Наистина загазихме, нали? — каза накрая Питър.

Саркар кимна.

— По дяволите — изруга Питър. — По дяволите! — Последва дълга пауза. — Няма никакъв начин да ги изключим, след като са в електронната мрежа, нали?

Саркар поклати глава.

— И какво ще правим? — попита Питър.

— Не зная — отговори Саркар. — Не зная.

— Ако знаехме кой от двойниците е отговорен за убийствата, може би щяхме да намерим начин да го изолираме. Но, дявол да го вземе, как да го открием?

— Чрез различния морал на всеки един от тях — отвърна Саркар.

— Какво?

— Чувал ли си за Лорънс Колбърг?

Питър поклати глава.

— Бил е психолог и е правил изследвания върху начини на разсъждение, обусловени от нравствеността. Проучих трудовете му, когато подготвях експертна система за института по психиатрия „Кларк“.

— И оттук следва?

— Оттук следва, че цялата бъркотия е въпрос на морал — защо един от двойниците ти се държи различно от другите. Убеден съм, че ключът към загадката кой от двойниците е виновен, е свързан с природата на човешката нравственост.

Всъщност Питър не го слушаше.

— Можем ли да заличим копията по някакъв друг начин?

— Не и сега, когато са в електронната мрежа. Слушай, ти вероятно имаш право: трябва да определим кой от двойниците е виновен. Нека сега ти задам един въпрос.

— Какъв?

Саркар замълча, припомняйки си нещо.

— Да приемем, че съпругата на някой човек е болна от неизлечима болест. Но все пак животът й може да бъде спасен от лекарство, което струва двадесет хиляди долара.

— Каква връзка има това с нашия случай?

— Само слушай — това е един от тестовите сценарии на Колбърг. Да предположим, че съпругът е успял да събере само десет хиляди долара, но аптекарят е отказал да му даде лекарството, макар че съпругът е обещал да изплати останалата част от цената по-късно. Мъжът открадна лекарството, за да спаси живота на жена си. Каква е постъпката на съпруга от гледна точка на морала: правилна или погрешна?

Питър се намръщи.

— Правилна е, разбира се.

— Но защо? Именно това е ключът.

— Не… не зная. Просто е така.

Саркар кимна.