Робърт Сойер - Терминален експеримент

Питър периодически се отегчаваше и умът му се връщаше към миналата вечер — ужасните часове, прекарани с колегите на Кейти. По дяволите, беше сгрешил, че отиде там.

Отвратителният Ханс!

Дори не можеше да поклати глава, за да пропъди тези мисли. Но с усилие на волята се опита да се съсредоточи върху образите. И въпреки това от време на време и те предизвикваха неприятни спомени: фотография на ръце, които го караха да си мисли за Ханс. Сватбената снимка на Питър и Кейти. Кръчма. Паркирана кола.

Нервните мрежи заработиха.

Направиха четири двучасови сеанса с почивки от половин час, през които Питър можеше да се протегне, да раздвижи челюстта си, да се напие с вода и да посети тоалетната. Понякога аудиоклиповете подсилваха зрителните образи — виждаше портрет на Мик Джагър и чуваше песента „Сатисфакшън“. Понякога бяха дразнещо противоположни. Картината на умиращо от глад етиопско дете и звуците на ураганен вятър. Понякога образите, подадени в лявото му око, бяха различни от онези в дясното; понякога звуците, клокочещи в едната слушалка, бяха напълно несвързани с онези в другата.

Накрая всичко свърши. Десетки хиляди образи бяха преминали през съзнанието му. Бяха записани гигабайтове данни. Датчиците в шлема бяха очертали всяко кътче, всеки участък, всяка централна мисъл и страничен спомен, всеки неврон и всяка мрежа в ума на Питър Хобсън.

Саркар взе дискетата със скенерното проучване на мозъка в компютърната си лаборатория и записа всичко в три различни RAM-подразделения. По такъв начин той създаде три идентични копия от ума на Питър, всяко изолирано в своя собствена банка на паметта.

— И сега какво? — попита Питър. Седеше на фотьойла, подпрял брадичка върху ръцете си.

— Първо ще им сложим етикети — отговори Саркар и продължи в микрофона на конзолата пред себе си: — Парола: Лоджин.

— Лоджин — отговори гласът на компютъра. Беше женски, лишен от каквито и да било чувства. — Име?

— Саркар.

— Здравейте, Саркар. Команда?

— Променете името на записа „Хобсън 1“ с „Дух“.

— Моля, кажете новото име по букви.

Саркар въздъхна. Думата „дух“ без съмнение присъстваше в речника на компютъра, но акцентът на Саркар понякога му създаваше неприятности.

— Д-У-Х.

— Изпълнено. Команда?

— Променете името на записа „Хобсън 2“ с „Амбротос“.

— Изпълнено. Команда?

Питър се намеси:

— Защо „Амбротос“?

— Това е гръцката дума за „безсмъртен“ — отговори Саркар. — Открива се в думи като „амброзия“ — храната, която донасяла безсмъртие.

— Да ти имам образованието! Мразя частните училища! — възкликна Питър.

Саркар се засмя.

— Точно така. — После отново се обърна към микрофона. — Промени името на записа „Хобсън 3“ на „Контрол“

— Изпълнено. Команда?

— Зареди „Дух“.

— Изпълнено. Команда?

— Добре — каза Саркар и се обърна към Питър. — Предполага се, че „Дух“ ще имитира живота след смъртта. За да постигнем това, трябва да започнем с отстраняването на всички изключително биологически функции. Всъщност това, разбира се, няма да означава премахване на части от действуващия мозък, а по-скоро изключване на различни мрежи. За да открием кои връзки трябва да прекъснем, ще използваме масива „Делхаузи Стимулус“. Това е канадски вариант на съвкупност от стандартни записи на образи и звуци, първоначално създадени от университета в Мелбърн. Използват се широко в психологическите тестове. Когато „Дух“ бъде изложен на всеки отделен образ или звук, ние ще запишем кои неврони реагират в отговор на това.

Питър кимна.

— Стимулите са подредени в каталог според типа емоции, които предизвикват — страх, отвращение, сексуална възбуда, глад и така нататък. Ние ще открием кои нервни мрежи се активират изключително от биологически подбуди и после ще ги изключим. Разбира се, трябва да преминем през образите няколко пъти в случайно подбрана последователност. Налага се да постъпим така поради потенциалите за действие: определени мрежи може да не се активират, ако по същество подобни комбинации от неврони са били задействани наскоро поради някаква друга причина. След като приключим с това, би трябвало да разполагаме с копие на ума ти, което би приличало на тебе, когато си изцяло освободен от грижата да задоволяваш физическите си нужди — с други думи онова, което би представлявал ти, ако си мъртъв. След това ще извършим същото нещо и с „Амбротос“ — безсмъртното копие, но в този случай ще отхвърлим страха от остаряването и опасенията от старостта и смъртта.