Робърт Сойер - Терминален експеримент

Кейти си беше взела един ден отпуск, за да бъде тук с Питър. В десет и четвърт той се насочи към предната част на залата. Кейти му се усмихна и въпреки че стомахът му се беше свил от притеснение, той почувства, че черпи сила от присъствието й.

— Добър ден на всички — поздрави Питър и се усмихна на всеки един от журналистите поред, като запази специална, продължителна усмивка за Кейти, — Благодаря ви, че дойдохте. Моля, простете ни цялата тази тайнственост — зная, че ви изглежда малко мелодраматична. Ала онова, което ще обявим тук днес, е особено важно и искахме да сме сигурни, че ще бъде чуто за пръв път от сериозни журналисти. — Той се усмихна. — Джогиндър, бихте ли угасили светлините, моля? Благодаря. Сега, моля, всички наблюдавайте монитора на стената. Преди да си тръгнете, всички ще получите копия на записите, които ще ви пусна. Готови ли сте? Джогиндър, пуснете записа, моля.

Журналистите гледаха напрегнато, докато Питър им обясняваше забавените кадри, записани при смъртта на Пеги Фенъл. Питър се впусна в множество технически подробности — в крайна сметка тези хора бяха медицински кореспонденти. Когато вълната на душата се отдели от главата на госпожа Фенъл, през публиката се разнесе шепот.

— Пуснете още веднъж последната част от записа — извика Пийкарц от „Стар“ и Питър направи знак на Джогиндър да го направи.

— Какво точно представлява това? — попита друг кореспондент.

Питър погледна Кейти, която седеше на първия ред. Очите й блестяха. Той се престори, че повдига незаинтересовано рамене.

— Това е електрическо поле с постоянни параметри, което напуска човешкото тяло през сляпото око в момента на смъртта.

— В момента точно когато настъпва смъртта? — попита Дилъни, дамата от „Нюсуърлд“.

— Да. Това е последната проява на електрическа активност в мозъка.

— И така… какво е това? — повтори жената. — Нещо като душа ли? — Тя изрече думата безцеремонно, като на шега. Така си оставяше пътечка за отстъпление, в случаи че се е държала глупаво.

Но през изтеклите седмици, откакто Саркар за пръв път бе произнесъл тази дума, тя не събуждаше особено безпокойство у Питър.

— Да — отвърна той. — Ние смятаме, че е тъкмо това. — Той извиси глас, обръщайки се към цялата аудитория. — Той е пред вас, дами и господа, първият пряк научен запис на онова, което може би е човешка душа, напускаща тялото.

Избухна страшна глъчка. Всички заговориха едновременно. Следващите два часа Питър прекара, отговаряйки на въпроси, макар че някои от репортерите, които разполагаха с по-малко време за предаване на материалите си, бяха грабнали информационните си пакети и бяха изчезнали почти незабавно. Питър обясни, че проучванията му занапред ще трябва да отговорят на въпроса какво става с вълната на душата, след като тя напусне тялото — и че както изглежда, полето запазва параметрите си, ала все още няма доказателство, че то не се разпада скоро след като е напуснало тялото. Той подчерта, че все още разполага с малко данни за съдържанието и структурата на вълната на душата, особено що се касае до смислената информация — ако въобще съществува такава, — която се съдържа в нея.

Ала това не променяше нещата. Представата за душата беше първична, универсално разбираема. Дълбоко в сърцата си хората вече бяха сигурни какво представлява вълната на душата.

Вечерта репортажът на CBC беше предаден от CNN в Щатите и от BBC Уърлд Сървис. Събитието беше разпространено по електронната мрежа за броени часове и се появи на първите страници на „Торонто Стар“ и няколко американски вестника. На следващия ден вестниците по целия свят публикуваха информация за него на първите си страници. За двадесет и четири часа целият развит в индустриално отношение свят бе научил за това откритие.

Питър Хобсън беше станал знаменитост.

— Още ли е на линия човекът, който се обади? — попита Донахю, който се бе завърнал на работа в дневната телевизионна програма след неуспешното си участие в изборите за президент на страната.

— На линия съм, Фил.

Донахю направи измъчена гримаса; напразно губеше ценни секунди.

— Говорете — разполагам с малко време.

— Бих искал да зная — продължи гласът на човека от телефонната линия — какво в действителност представлява животът след смъртта. Искам да кажа — сега вече знаем, че той съществува, но какво представлява наистина?

— Това е много хубав въпрос, господине — каза Донахю и се обърна към Питър. — Доктор Хобсън, какво представлява животът след смъртта?