Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Навремето на един практикум в университета в Торонто… Разказвал съм ти за онзи донор на органи за трансплантация, който се събуди на операционната маса, нали?

— О, да — Саркар потрепера. — Знаеш ли, моята религия изпитва съмнения относно трансплантацията. Ние смятаме, че тялото трябва да бъде върнато на Земята цяло. Истории като твоята ме карат да вярвам в това още по-силно.

— Е, аз все още имам кошмари. Но мисля, че вече ще мога да накарам този демон да заспи.

— Така ли?

— Скенерът, който разработихме за твоята компания, беше само първият етап в работата ни. Всъщност аз исках да създам суперелектроенцефалограф, който да е в състояние да открие дори най-слабата и недоловима електрическа активност в мозъка.

— А! — възкликна Саркар и вдигна вежди. — Така че ще можеш да откриеш кога човек в действителност е мъртъв?

— Точно така.

Сервитьорът дойде с основното ядене. Питър си беше поръчал монреалския специалитет „пушено месо“ и ръжен хляб, придружени с цяла колекция различни видове горчици и картофени кюфтенца; Саркар наричаше подобна поръчка „комплект гозби, с които Питър си урежда разрив на сърцето“. Самият той си поръча специалитет от няколко видове риба с чесън, лук, и много подправки.

— Точно така — продължи Питър. — Вече много години се ровя в този проблем и най-сетне постигнах пробива, от който се нуждаех. Затрудненията, свързани със съотношението между получавания сигнал и шума, ме преследваха непрекъснато, но докато сканирах мрежата, открих някои алгоритми, създадени за целите на радиоастрономията. Така най-сетне успях да реша този проблем и вече разполагам с работещ прототип на моя суперелектроенцефалограф — СЕЕГ.

Саркар остави вилицата си.

— Значи можеш да установиш последното издихание на живия човек в мига преди да умре, така да се каже?

— Да. Знаеш как работи стандартният ЕЕГ: всеки един от милиардите неврони на мозъка постоянно получава възбудителни синаптични импулси, задържащи импулси или комбинация от двата типа, нали? В резултат се получава постоянно колебаещ се мембранен потенциал за всеки неврон. ЕЕГ измерва този потенциал.

Саркар кимна.

— Но при стандартния ЕЕГ проводниците на датчиците са много по-големи от диаметъра на всеки отделно взет неврон. Затова вместо да измерват мембранния потенциал на някой отделно взет неврон, датчиците отчитат комбинирания потенциал на всички неврони в участъка от мозъка, разположен под проводника.

— Така е — потвърди Саркар.

— Е, тази недостатъчна прецизност е източникът на проблема. Ако само един неврон или няколко десетки, дори неколкостотин неврона реагират на синаптичен импулс, волтажът ще бъде няколко нива по-нисък от този, който е в състояние да регистрира ЕЕГ. Макар че ЕЕГ изписва права линия, мозъчната активност — и следователно животът — може би все още продължават.

— Спорен проблем — отсече Саркар. „Спорен“ беше любимата му дума. Той я използваше, за да назове всичко в диапазона между добре обяснено понятие и деликатно положение, от привлекателното до сложното. — Значи казваш, че си намерил решение?

— Да — отговори Питър. — Вместо ограничения брой проводници, използвани при стандартния ЕЕГ, моят суперелектроенцефалограф използва над един милиард нанотехнични датчици. Всеки датчик е толкова миниатюрен, колкото отделния неврон. Датчиците покриват черепа като шапка за къпане. За разлика от стандартния ЕЕГ, който улавя комбинирания сигнал на всички неврони в даден участък, тези датчици са строго ориентирани по отношение посоката на импулса и улавят само мембранния потенциал от невроните, намиращи се директно под тях. — Питър вдигна ръка. — Разбира се, права линия, прокарана през мозъка, би пресякла хиляди неврони, но чрез пълна съпоставка на сигналите от всички датчици аз съм в състояние да изолирам индивидуалната електрическа активност на всеки неврон в целия мозък.

Саркар изяде още едно рибено кюфте.

— Сега разбирам защо си имал проблеми при съотношението сигнал-шум.

— Точно така. Но вече ги разреших. С този уред ще мога да открия наличието дори на най-минималната електрическа активност в мозъка, дори ако функционира един единствен неврон.

Саркар изглеждаше впечатлен.

— Изпробвал ли си вече работата на уреда?

Питър въздъхна.

— Да, върху животни. Няколко големи кучета — все още не съм успял да направя сканиращото оборудване с достатъчно малки размери, за да го приложа на плъхове или зайци.