Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Ще го спра — отговори твърдо Сандра.

Легнал на дивана във всекидневната, Питър мислеше за всичко това.

Безсмъртието.

Животът след смъртта.

Изборът на Хобсън.

Беше полунощ. Той започна да превключва каналите. Информационно-рекламно предаване. „Айрънсайд“. CMM. Друго информационно-рекламно предаване. Цветна версия на шоуто „Дик Ван Дайк“. Цените на акциите на фондовите борси. Екранът на телевизора беше единственият източник на светлина в стаята. Той проблесна ярко, излъчвайки картина на буря със светкавици.

Питър си помисли за Амбротос, безсмъртния двойник. През цялото това безкрайно време ще върши онова, което желае. Хиляда години, сто хиляди…

Безсмъртие. Боже, днес хората можеха да правят най-отвратителните неща.

Ще го превъзмогнеш, беше казал Амбротос. Само една малка неравна отсечка в безкрайния път на живота.

Питър продължаваше да натиска копчетата, сменяйки каналите.

Извънбрачната връзка на Кейти му беше оказала огромно въздействие.

Беше плакал за пръв път от четвърт век.

Но безсмъртният двойник бе сметнал, че тази история е нещо съвсем маловажно.

Питър издиша шумно.

Той обичаше жена си.

И беше наранен от нея.

Болката беше… беше остра.

Амбротос вече не я чувстваше така дълбоко.

Фактът, че ще премине през вечността, без да изпитва вълнения, му изглеждаше нещо неправилно.

Извънбрачната връзка на Кейти не го беше унищожила и това по някакъв начин го правеше по-малко жив.

Качество, а не количество.

Ханс Ларсен беше грешил през целия си живот, разбира се.

Питър престана да превключва каналите. По френската програма показаха гола жена.

Питър се възхити на формите й.

Щеше ли безсмъртен мъж да спре, за да се възхити от красива жена? Щеше ли да изпита наслада от хубаво ядене? Можеше ли да почувства болката от предателството в любовта или радостта, когато пламъкът на обичта отново се разгори? Може би да, но не така интензивно, не така остро, не така ярко.

Просто едно събитие в потока на безкрайността.

Питър угаси телевизора.

Кейти му беше казала, че не се интересува от безсмъртието, и Питър осъзна, че и самият той не се интересува. В крайна сметка имаше нещо повече от този живот, нещо отвъд него, нещо мистериозно.

И той искаше да разбере какво е то. Накрая, разбира се.

Питър беше определил всичко. Началото на живота. Края на живота.

Поне за себе си той беше определил какво означава да бъдеш човешко същество.

Беше направил своя избор.

Умът на Александрия Файлоу пътуваше из електронната мрежа. Двойникът Контрол на Питър Хобсън беше огромен — съдържаше гигабайти данни. Независимо от това колко потайно някой се опитваше да премести такова огромно количество информация, тя винаги щеше да бъде откривана. Сандра беше успяла да го проследи в САЩ чрез военните компютри, след това в международната финансова мрежа, после пак в Канада, отвъд океана в Англия, след това Франция, Германия…

И сега двойникът убиец се намираше в масивния централен процесор на немската поща — Бундеспост.

Но Сандра не го беше проследила директно дотам. Вместо това тя беше отишла в процесора на Германската хидроелектротехническа комисия, където беше инсталирала в главния компютър малка програма: в предварително определено време програмата щеше да разруши системата и това щеше да предизвика прекъсване на електрозахранването на целия град.

Както обикновено електротехническата комисия беше осигурила необходимото захранване предната вечер — и Сандра си позволи да остане в процесора, извършващ необходимото подсигуряване. Двойникът на Александрия Файлоу, който понастоящем представляваше тя, щеше да бъде унищожен. Това щеше да стане, когато паметта RAM, в която се намираше Сандра, щеше да се изтрие по време на принудителното спиране на електрозахранването. Тя съжаляваше единствено, че когато се възстановеше, нямаше да си спомня нищо за този велик триумф. Но някой ден може би щяха да се появят други електронни престъпници, които трябваше да получат справедливо възмездие — и тя искаше да бъде готова.

Сандра се прехвърли в централния процесор на Бундеспост — задача, която изискваше много време, като се имаше предвид широчината на телефонния кабел. После извърши таен преглед на директориите. Двойникът Контрол все още беше тук.

Времето за действие беше настъпило. Сандра почувства изключването на външните източници, тъй като електрическото захранване в цял Хановер прекъсна. Батериите на Обединената колетна служба в Бундеспост тихо се включиха, преди да се разпадне някоя активна памет в системата. Сега нямаше никакъв изход. Сандра изпрати съобщение в процесора: