Мартин Скот - Траксас

— Зная кой открадна Воала — Асоциацията на благородничките. Хайде, не гледай така втрещено. Не си живяла остатъчно дълго, за да лъжеш по-добре от мен.

Макри продължаваше да ме гледа.

— А, така ли? Мълчиш. А аз през цялото време се питах какво търси Ханама в тази история. Убийците не се занимават с крадене на вещи, те премахват хора. А може би Воалът им е нужен, за да си направят някоя защитена от заклинания стаичка? Но в такъв случай защо срещахме само Ханама? Защо не пратиха и други Убийци? Разполагат с богат избор. Имат дори предостатъчно, ако питаш мен. А с Ханама шега не бива, както узнаха снощи елфите.

Макри продължаваше да мълчи упорито. Аз пък продължих да говоря.

— Разбрах, че Ханама им е светила масълцето, още щом ги зърнах. По едно ножче в гърдите, за да не могат да мръднат. Много ефикасно. Трудно за изпълнение, защото не е никак лесно да изненадаш елф, а и те се движат доста бързо, когато ги дебне опасност. Е, не са по-бързи от Ханама обаче. Веднъж успяха да й надвият само защото щеше да се удави в канала. Отпърво се зачудих как може да е узнала, че е работа на елфите — в края на краищата аз току-що се бях добрал до тази истина и можех да се закълна, че не го знае никой друг освен мен — но после се сетих. Бях го споменал на принцесата тъкмо преди да тръгна по следите им. И на Лизутария. Една от двете беше предала новината на Ханама, и то доста бързо. Ама и вие сте един съюз — ти, принцесата, Ханама и прочутата магьосница Лизутария. Все отбор дами.

Втренчих изпитателен поглед в нея.

— Нима ме обвиняваш, че съм доносничела зад гърба ти? — попита Макри нещастно.

— Добре де — правила ли си го?

— Не, не съм. И ако Асоциацията на благородничките наистина е замесена в открадването на Воала, за мен това е новина. Но защо ще го правят?

— По същата причина, по която и всички останали в града. За пари. Нали ми каза, че ви трябват петдесет хиляди? Едва ли ще съберете и една десета от тази сума с волни пожертвования. Обаче стига да сложите ръка на Воала, трийсет хиляди са ви в кърпа вързани.

Макри решително завъртя глава.

— Не вярвам Ханама да е свързана с нашата Асоциация. Тя е Убийца.

— И какво от това? Може да не се чувства добре на мястото си. Над нея има мъже, които не й позволяват да расте в йерархията. Като стана дума за това, когато се свести на брега на морето, тя те нарече по име. Още тогава ми се стори, че отношенията ви са като на близки приятелки. Принцесата също й прати поздрави…

Гледахме се.

— Траксас — подхвана Макри с треперещ от яд глас. — Може да си прав за Асоциацията. Може Ханама наистина да е търсела Воала за тях. Надявам се да е така. Парите ни трябват. Но истината е друга. Не бих предала никаква информация относно работата ти на никого, защото ти си единственият ми приятел в този вмирисан град.

После ме измери гневно с поглед. Няколко секунди мълчахме, обгърнати от враждебна тишина. Хрумна ми, че аз също нямам кой знае колко приятели в този вмирисан град.

— Макри, май напоследък ни се събра доста. Хайде да слезем долу. Аз черпя.

След овладяването на Ужаса от Осмата миля положението в Тюрай се поуспокои. Все още предстояха избори, а Братството и Приятелският кръг продължаваха да спорят за контрол върху пазара на дуа, но в сравнение с доскорошната вакханалия редовните изблици на улична престъпност изглеждаха като невинна песен. Гражданите бяха твърде заети да възстановяват града и своя нов живот.

Благодарение на представените в съда доказателства Церий се размина с процеса. Опитът на принц Фрисен Акански да внася големи количества дуа си остана тайна за обществеността. Тези два факта бяха достатъчни да възвърнат щастливата усмивка на лицето на Цизерий. В края на краищата, благодарение на мен той бе запазил скъпоценната си информация. Освен това доказан факт е, че при размирици хората се сплотяват около кралската фамилия, така че последните събития бяха изгодни за партията на традиционалистите. Цизерий бе твърде ловък политик, за да изпусне подобна възможност — той произнесе поредица от блестящи речи в Сената, призовавайки всички граждани да се приобщят към великото дело за възстановяването на Тюрай. Не може да не си даваше сметка, че подобна активност ще повлияе положително на популярността му.

В „Хрониката“ се отбелязваше, че една от най-свидните загуби при последните размирици била тази на могъщия магьосник Тас от Източната светкавица — открили го мъртъв, със забита в гърба стрела от арбалет. Вестникът обсъждаше възможността това да е било дело на някой обезумял гражданин. Като го прочетох, си помислих, че Сарина не е чакала дълго преди да се отърве от него.