Мартин Скот - Траксас

— Все още бихме могли да го откупим, но ще ви струва скъпичко. По-добре да се опитаме да го откраднем. Дали вашите магьосници не биха могли да открият Сарина по аурата? Тя носеше шест чувалчета с дуа.

— Тас от Източната светкавица провери града, но не откри нищо.

Тас от Източната светкавица бе приел поста на убития Мирий Ездача на орли. Силен магьосник. Щом той не беше успял, никой нямаше да се справи.

Откъм улиците отекна призивът за молитва. С видимо неудоволствие преторът и консулът коленичиха насред таверната и се захванаха да изпълняват религиозните си задължения. Наложи се да се присъединя към тях. Зачудих се дали молитвите ми няма да се сдобият с допълнителна сила благодарение на тази високопоставена компания. Когато приключихме, обсъдихме още някои въпроси и аз им дадох съгласието си отново да потърся Сарина. Тръгнаха си, като тупаха праха от коленете си.

Появи се Макри и почна да мете. Отправих апел към добросърдечната й натура, като заявих, че тази вечер наистина се нуждая от помощта й. Тя не отговори и едва не ме измете. Забелязах, че Танроуз ни наблюдава.

— О, по дяволите! — изсумтях и излязох. Баксос, продавачът на цветя, както винаги бе подредил стоката си на ъгъла на „Квинтесенция“. Помислих си, че поне от двайсет години не съм спирал пред сергията му. Направо зяпна от почуда, когато му казах, че искам букет.

— Ей, Рокс — извика той на търговеца на риба от съседната сергия. — Траксас купува цветя!

— Сигур си има приятелка значи — отвърна Рокс достатъчно силно, за да чуе цялата улица.

— А бе още има хляб в теб, Траксас! — обади се Бирикс, една от най-работливите проститутки в Дванайсет морета.

Сграбчих букета, метнах няколко монети на Баксос и побързах да изчезна от сцената, преследван от хихикания и подигравателни подмятания. Бях в отвратително настроение и възнамерявах хубаво да си поприказвам с тази идиотка Танроуз.

Когато влязох във „Възмездяващата секира“, едва не се препънах в Макри и метлата й. Тикнах букета в ръцете й с намерението час по-скоро да се отърва от него.

— Извинявай задето те приспах пред Сарина — успях да смутолевя. — Тези цветя са за теб.

Макри се ококори, а аз я заобиколих и си налях бира. Усетих, че някой ме тупа по рамото. Беше Макри — и изпълни няколко странни номера. Първо ме прегърна, после избухна в сълзи и накрая избяга от стаята.

— Какво става пък сега? — Огледах се объркано.

— Извинението ти мина — обясни доволно Танроуз.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна.

— Всичко това е толкова шантаво, че…

— Траксас, сега вече разбирам защо жена ти те е напуснала — дълбокомислено поклати глава Танроуз.

Прекарах целия следобед над халби с бира и приказки с някакъв наемник от север. На път за Тюрай минал през Ньодж и ако можеше да му се вярва, ньоджанците се готвели за война.

— Казаха, че в граничните области се появили мародерстващи групи орки.

Може и да беше вярно, а можеше и да е само прах в очите на нашия крал, за да не мисли, че ще поемат насам. Все някога щеше да се случи, пък и сега имаха предлог — убийството на техния дипломат. И за по-малки неща са се счепквали цели градове.

Дали Църквата не бе замесена в убийството? Например да го е организирал епископ Гзекий? Може би. Нямах други подходящи кандидати.

Макри се върна от следобедните занимания по логика. Изглеждаше умиротворена от букета. Май аз бях първият, който й бе подарявал цветя. Идеята на Танроуз си я биваше, признах неохотно, макар Макри да бе засрамена, задето се бе разплакала, и ни предупреди да не го казваме на никого.

Каза ни, че обстановката навън се нажежавала. На три пъти я спирали и трябвало да си пробива път със сила.

— Следобед имам лекция по математика — добави тя. — Май ще е по-добре да си наточа секирата преди да тръгна. Освен това тази Сарина Безпощадната, изглежда, не е дребната мошеничка, за каквато ми я представяше.

— Е, понаучила се е да стреля с арбалета. Голяма работа. Почакай да се срещнем отново. Предполагам, че ще е скоро, след като консулът иска да я открия. Но ще трябва да почака, защото първи в редичката е Червеният воал. Което не е толкова зле, като се има предвид, че нямам представа къде може да е Сарина. Ако Тас от Източната светкавица не може да я открие, какво да говорим за моите способности? Питам се дали Ритий наистина възнамерява да ми отнеме разрешителното, или Цизерий го каза, колкото да ме сплаши. Чувала ли си какво говорят — че Ритий смятал да постанови забрана за дейността на вашата женска асоциация?