Мартин Скот - Траксас

След тези думи се метна на коня си и отпраши, без да каже и думичка на двамата елфи. Те ме погледнаха въпросително.

— Много избухлив характер — обясних и махнах безгрижно с ръка. — Приема дребните несполуки прекалено навътре.

Върнах се в Тюрай с елфите. Бяха доста учудени, че един прочут магьосник-следовател като мен може да обърка заклинанията и да приспи по погрешка спътницата си, но след като обясних, че Сарина е могъща магьосница и че вероятно е променила посоката на заклинанието ми, изглежда, се успокоиха.

На следващата сутрин се събудих в прегръдката на най-ужасния махмурлук, който бях изпитвал. На всичко отгоре биячите на Братството отново чукаха на вратата за пари, а в града кипяха размирици. Отвратителен начин да се започне денят.

— Утре е последният срок за парите — припомни ми Карлокс.

— Хубаво — изръмжах. — Ще ги имате. Стига дотогава да не ви смачка Приятелският кръг.

Карлокс се озъби — това хич не му се хареса.

— Ще им видим сметката. И на теб също. Не платиш ли утре, кажи си молитвата.

Затръшнах вратата.

Вярно, че не си бях казал сутрешната молитва, но това не попречи на Дерлекс да ме навести веднага щом сутрешните улични стълкновения поутихнаха. Слънцето печеше яростно и нещастникът целият бе плувнал в пот под дебелото си расо. Ала въпреки това отказа предложението ми да го почерпя с бира. Обясни ми, че всяка сутрин тръгвал на обиколка при заблудените овци. Макри дойде откъм кухнята и тъкмо щеше да каже нещо по мой адрес, когато го видя и изчезна. Дерлекс се намръщи.

— Отпусни се, отче. Няма нужда да се измъчваш всеки път, когато видиш Макри.

Той се извини малко сконфузено, но все пак призна, че Макри го карала да се чувства неудобно.

— Сигурно е заради оркската кръв.

— Тя има и човешка кръв. И елфическа също. Много интересна душа. Защо не опиташ да я вкараш в Правата вяра?

Той ме погледна смутено.

— Не мисля, че имам право да се опитвам. Богохулство е да се преподава Правата вяра на орки… макар и само четвъртина… Това си е чиста ерес.

Изсмях се и го посъветвах да не се безпокои. Макри не гореше от желание да бъде приобщена към вярата. Поприказвахме си още малко и той си тръгна.

Станах и отидох да търся Макри. Намерих я в коридора — тъкмо отиваше да подхване първата смяна. Попитах я какво е искала от мен преди малко.

— Исках да ти кажа, че не желая повече да говоря с теб. Вече не съществувам за тебе, Траксас.

— Макри…

Тя ме заобиколи с вирната глава. Изглежда, все още не ми бе простила за вчерашното.

— На всеки може да се случи! — викнах след нея. После поклатих глава. За какво мислех? Май беше нещо важно. Църквата на Правата вяра. Да, но какво?

Взех си халба бира и парче сушено месо и седнах да обмисля въпроса. Защо всъщност бе дошъл Дерлекс? В Тюрай имаше много хора, които се нуждаеха от помощта му много повече. Всъщност през последните дни той наистина бе зачестил да ме навестява. А преди го зървах най-много веднъж в годината. Защо Църквата изведнъж проявяваше такъв интерес към мен?

В паметта ми изникна нещо, което, макар и подсъзнателно, не ми бе давало покой. Пазаз, пазачът на дракона. Той бе споменал, че не е говорил с никого освен с епископ Гзекий. Според Пазаз Гзекий правел опити да го обърне в Правата вяра.

— Но това е невъзможно! — промърморих. — Дерлекс току-що ми каза, че да се проповядва Правата вяра на орк е равносилно на богохулство и ерес. Значи не това е правил там епископът. Едва ли би се изложил на обвинения в ерес само за да проповядва на някакъв си пазач на дракони. Другите епископи нямаше да му го простят.

Скочих и ударих с юмрук по масата. Макри ме изгледа с леден поглед.

— Това е! Точно затова Дерлекс се навърта наоколо. Епископът го е пратил да ме шпионира. Защото Гзекий търси Воала! Не само той, но и Църквата! Кралската фамилия е присъствала на някаква специална церемония, когато са изкормили дракона. Което означава, че епископът е знаел съвсем точно момента, когато зоопаркът ще бъде празен. Малко преди това е разговарял с пазача. Не се е опитвал да го обърне в Правата вяра, а е търсел информация. Точно както Дерлекс слухти около мен. В онзи ден Дерлекс беше в двореца, нали заедно се возихме на омнибуса. Вероятно дори е носел Воала. Всъщност, когато се върнах в къщата на Атилан, там също се навърташе един млад свещеник. Може точно той е да е откраднал пергамента със заклинанието.

Макри ме гледаше ококорено. Слушаше ме внимателно, ала все още отказваше да говори с мен.