Мартин Скот - Траксас

— Но аз не искам от теб да направиш това — отвърна Цизерий. — Искам само синът ми да не попада под подобни обвинения. Името на принца също трябва да остане в сянка.

— Това ще е трудно, като се има предвид, че единственият начин синът ви да се откачи е да съобщи името на принца.

Цизерий ме фиксира със стоманения си поглед и ме попита дали си давам сметка колко важен е този въпрос.

— Да. Защото най-вероятно аз ще съм следващата жертва.

— В този град има и по-важни неща от твоя живот — отвърна той. — И от моя също. Ако заместник-консулът Ритий изправи Церий пред съда и дискредитира кралското семейство, той ще спечели изборите. Ако Ритий бъде преизбран, други сенатори също ще напуснат партията на Лодий. Тогава популарите може да получат мнозинство в Сената и Тюрай ще бъде разпокъсан между враждуващите сили. Единственото, за което жадува Лодий, е да свали монархията, и няма да се спре пред нищо, за да го постигне. Досега успяваше да си осигури поддръжка, като обещаваше нови демократични реформи, но крайната му цел е да сложи ръка на властта.

Както вече споменах, интересът ми към тюрайската политика се простираше дотам, докъдето засягаше личните ми дела. Мнозина поддържаха популарите на сенатора Лодий с надеждата той да промени нещата към по-добро. Най-бедната част от градското население нямаше никакви представители в Сената. Сред аристокрацията също се ширеше недоволство заради големите данъци, налагани с цел издръжката на кралската фамилия. Не по-малко бе данъчното бреме и върху плещите на търговците, а те също бяха лишени от свои представители във властта. Всичко това естествено пораждаше недоволство сред най-активната част от населението. Някога верни служители на краля, сега благородниците и членовете на гилдии се бяха превърнали в негови недоволни противници. Може силата им и да не беше достатъчна, за да смъкнат краля от власт, но стигаше, за да създават несигурност. Лодий умело подклаждаше нарастващата вълна от недоволство. Да си призная, понякога се улавях, че изпитвам симпатия към него. Тюрай отдавна не бе онзи могъщ и процъфтяващ град, какъвто беше бил едно време.

За съжаление Цизерий разполагаше с още един коз.

— Известно ли ти е, че точно в този момент заместник-консулът Ритий изготвя списък на хората, на които ще бъде забранено да упражняват професията си в пределите на града? Твоето име също фигурира в този списък. Ако го преизберат, ще изгубиш разрешителното си за работа.

Не бях съвсем сигурен дали казва истината. Но може и да беше така.

— Добре, претор Цизерий. Ще видя какво мога да направя. Но първо искам да ми напишете пропуск.

— Какъв пропуск?

— За принц Фрисен Акански. Искам да говоря с него. Не се безпокойте. Обещавам да се държа възпитано.

Обърнах няколко бири и тръгнах да търся капитан Рали. Открих го без особени усилия — надзираваше товаренето на няколко пресни трупа в дъното на една малка уличка.

— Пак ли нападение на Приятелския кръг?

Той кимна. Май наистина везните в борбата срещу Братството се накланяха на тяхна страна.

— Проклетият убиец с арбалета. За последните два дни повали четирима от шефовете на Братството.

Капитанът ми съобщи, че „ангелският хор“ буквално залива улиците. Вървял дори по-евтино от дуа.

— Само че няма да е евтин още дълго. Само толкова, колкото да зарибят достатъчно нещастници.

Споменах името на Хорм Мъртвешки. Капитанът прояви вял интерес, но каза, че всичко, което става извън пределите на града, е извън неговата власт. И че нито една държава не разполага с контрол над Пущинаците.

— Приятелският кръг завладява целия пазар. Скоро обаче Братството ще е принудено да се бори със зъби и нокти. Тъй че нещата ще се влошават, пък и нали се задават избори…

— Но защо допускат Приятелския кръг да спечели надмощие?

Капитанът вдигна рамене. Висшето офицерство от Градската стража е достатъчно корумпирано. Също както и градските чиновници. Когато разговаря с началниците си, капитанът не е сигурен дали тъкмо те не са най-едрите търговци на наркотици. Всичко, което е по силите на един служител, е да се старае на улицата да цари относително спокойствие.

— А този Гликсий Драконоубиеца все още ли работи за Приятелския кръг?

— Няма никакви доказателства, че някога е работел за тях.

— Да де, ама беше на тяхна служба, когато се гонехме из каналите.

Капитанът отново вдигна рамене. Гликсий Драконоубиеца не беше в нито един списък на издирвани престъпници, нито беше обвиняван в каквито и да било прегрешения спрямо закона. Запитах се кого ли е подкупил.