Мартин Скот - Траксас

Тръгнах по булевард „Луни и звезди“ към центъра на града, откъдето хванах един пряк път към „Свети Исиний“. Тъкмо заобикалях една колона, когато нещо изсвистя над главата ми и се удари в стената, като пръсна дъжд от мазилка. Приклекнах и се огледах, стиснал в ръка сабята. Нямаше никого. Заобиколих предпазливо колоната, след това изтичах под арката в края на уличката. Тук също нямаше жива душа. Не видях дори стъпки върху прашния паваж. Руините мълчаха, а когато подуших въздуха, не долових никаква миризма. Върнах се при колоната. Знаех какво ще намеря.

На земята се въргаляше изкривена метална стрела. Това вече никак не ми хареса. Арбалетът е смъртоносно оръжие с изключителна мощност. Стрелата може да пробие дори метална броня, да повали рицар от коня от сто крачки разстояние. Плъзнах треперещ пръст по нея и се запитах чие ли дело е това. Не бях чувал Убийците да използват подобно оръжие. Не беше типично и за главорезите от Приятелския кръг. Много странно наистина. Прибрах стрелата в торбата и продължих, без да затъквам сабята в колана си, което предизвика доста изненадани и уплашени погледи на следващата улица.

Във „Възмездяващата секира“ заварих Гурд да срича днешното издание на „Прославена и достоверна хроника“.

— Гадни оръжия… — изръмжа той.

— Кои?

— Арбалетите, казвам. Вчера в Кушни убили шефа на Братството. Застреляли го в гърлото с арбалет.

Дръпнах вестника и светкавично прочетох статията. За два дни това бе втората важна клечка от Братството, която се преселваше в отвъдния свят не по свое желание. Изглежда, Приятелският кръг вземаше надмощие в борбата за територия. Дали пък тайнственият стрелец с арбалет не бе техен човек? Да се стреля с подобно оръжие е истинско изкуство. Необходима е сериозна и продължителна подготовка преди да се научиш да улучваш жертвите в гърлото отдалеко.

По-късно, когато разказах всичко на Макри, тя ме попита защо им е на главорезите от Приятелския кръг да стрелят по мен. Не можех да измисля никакво обяснение. Освен това на всички бе известно, че не съм в добри отношения с Братството. Ако Приятелският кръг искаше да сложи ръка на Воала и смяташе, че е у мен, едва ли щеше да постигне нещо, като ме убие. Или пък ме бяха взели само за учебна цел?

В стаята цареше известен ред. Време беше да се захвана с магьосничество.

Облещих се разгневено в чинийката с кюрая. Виждах миниатюрно изображение на Приказното езеро. В началото си помислих, че някой се подиграва с мен. Да прекарам цял час в транс и подготовка за сеанса само за да получа изображение на мястото, където бившата ми ясена се забавлява с начеващ магьосник! Мислех, че всичко това е минало, но изглежда, подсъзнанието ми още не беше приключило с вълненията около тази история. За съжаление онова, което ни тежи на душата, нерядко може да окаже въздействие върху крайния резултат. Чираците магьосници най-често извикват образите на любимите си актриси. Както и по-старите магьосници, впрочем.

Това бяха последните ми запаси от кюрая. Тъкмо бях готов да се откажа, когато романтичният изглед на зелени поляни и цъфнали цветя бе заменен от мрак, от който бавно изплува злобно лице. Опитах се да прекъсна връзката, но вече беше късно и се оказах пленен, или може би не ми достигаха сили, за да се освободя.

— Лоша грешка, Траксас — изръмжа зловещото изображение. — Не биваше да се забъркваш с мен.

— И кой си ти, мътните те взели?

— Аз съм Хорм Мъртвешки.

Полазиха ме тръпки. Бях скован от страх, но стоически се опитвах да го скрия.

— Ами, добра среща, Хорм. Само че имам друга работа и сега трябва да…

Хорм промърмори някакво зловещо заклинание и стаята сякаш изригна. Бях заслепен от пронизваща светлина и отлетях към стената. Масичката се прекатури и ме удари в гърдите, а по лицето ми се посипаха ситни парченца натрошено стъкло. Чула грохота, Макри дотича и ме откри да лежа безпомощно на пода. Избута масичката встрани и ми помогна да се изправя.

— Какво стана?

Трябваше ми известно време, за да си поема дъх.

— Получих съобщение… — успях да отвърна. — От Хорм Мъртвешки.

Макри измъкна сабята и се огледа.

— Не е тука. В чинийката. Прати ми заклинание.

— И ти ли го можеш това?

— Не — отвърнах честно. — Не съм чак толкоз учен. Хорм е израснал на запад, където знаят много повече номера.

Изведнъж Макри се разсмя.

— Кое е смешното?

— Целият си оцапан.

— Макри, току-що преживях нападение от най-опасния магьосник на света. Не виждам нищо смешно в това.