Мартин Скот - Траксас

— Ти си остани стройна, Макри. Трябва да си в добра форма, ако искаш да ти тикат бакшиш в металните гащички. Виж, аз си падам по по-материалните неща. Човек не може да реши и най-елементарния случай на празен стомах. Видят ли ме, че се задавам, хората знаят, че ще им припари на задниците.

Макри се ухили. Както обикновено носеше малка, преметната на дълга презрамка чантичка, в която прибираше бакшишите. Забелязах, че днес има нова чанта, по-голяма от предишната.

— Печалбата май е нараснала?

Макри поклати глава.

— Като всеки път е. Прибирам тук едни други пари, дето ги събирам от известно време. Не ми се ще да ги оставям в стаята.

— И какви са тия пари?

— Волни пожертвования за един фонд.

— Моля?

— Сигурно си чувал. Фондът е на Асоциацията на благородничките, а целта е да се откупи Кралска харта.

За пръв път чувах за подобен фонд, макар да знаех, че Асоциацията се бори за правото да получи Кралска харта, без която не би могла да бъде призната за акредитирана гилдия и да получи място в Съвета, като член на Почетната федерация на гилдиите. Оттам пък се набират всички членове на Сената.

— Макри, представа нямах, че си хлътнала толкова надълбоко в тази работа. Колко събра досега?

Тя изсумтя.

— Няма и шепа гурани. Споменеш ли пред тези безбожници Асоциацията, започват да ръмжат, че била дори по-лоша от църквата. Гурд не ми позволява да събирам пари тук, та ходя из околните магазинчета. Не бих казала, че купувачите си падат особено по волните пожертвования. Все пак получих известна сума от няколко жени. Гиникса от градската баня ми даде пет гурана.

— Ще ти даде повече, ако успее да ме осъди, задето се намъкнах покрит с тиня в банята й. Каза, че съм й прогонил клиентите. Каква сума е необходима за откупването на Хартата?

— Двайсет хиляди.

— И колко сте събрали вече?

Макри отвърна, че не знае. Тя само събирала парите и ги предавала нагоре в йерархията.

— Въпросът не е само в откупването на Хартата — обясни ми разпалено тя. — Преди това трябва да внесем значителна сума във Федерацията на гилдиите, за да може да ни приемат документите. Няма да ти споменавам още колко продажни чиновници ще се облажат покрай всичко това — преторът по въпросите на гилдията, заместник-консулът, канцеларските плъхове в двореца… Изглежда е стандартна практика секретарят на консула да иска подкуп от поне десет хиляди гурана, за да пусне молбата до по-висша инстанция.

— Доста средства ще са ви нужни.

— Така си е. Да не говорим за това как ще си затворят очите духовниците от църквата на Правата вяра и други хора, които доскоро дори не искаха и да чуят за Асоциацията. Дочух да се споменава цифрата петдесет хиляди, или дори повече. В Тюрай няма кой знае колко богати жени, но всички, които сами си изкарват хляба, знаят колко е трудно, когато не си член на някоя гилдия. Е, щом не желаят да ни допуснат в гилдията на пекарите, ханджиите или носачите, ще поставим въпроса пред Почетната федерация на гилдиите, за да получим право на собствена.

— На кого даваш парите?

— На Минарикса — пекарката. Тя е местният организатор. Ще пуснеш ли нещо?

— А какво ще направи за мен Асоциацията на благородничките?

— Ще те отърве от мен.

— Е, тогава може и да дам нещо, но по-късно.

— Защо не сега?

Огледах се разтревожено.

— Тук гъмжи от варвари и докери. Ако ме видят да давам пари за Асоциацията на благородничките, ще ме скъсват от подигравки, додето съм жив.

Макри се засмя. Бях решил да й оставя малко пари, но след вечеря. Трябваше да си пазя репутацията.

— Макри, защо не попитате принцесата? Тя сигурно ще ви даде доста.

— Не, няма.

— Откъде знаеш?

— Защото на снощната среща чух, че Лизутария, Небесната господарка, вече поискала помощта на Ду Аканска.

— Лизутария Небесната господарка? Знам я — стои доста нависоко в Гилдията на магьосниците. Освен това работи в двореца. И тя ли е член на вашата група?

Макри кимна.

— Имаме жени от всякакви професии, но не и принцеси. Кралят се разпореждал с парите й. Изглежда, двамата не се погаждат.

— Нищо чудно, ако го лъже, както излъга мен. Все още ми се ще да разбера защо ме прати да намеря онова заклинание? За какво й е на една принцеса да приспива дракон? Та той не пази нищо. Никакъв смисъл не виждам, освен…

Млъкнах и се ококорих във въздуха.

— Да не те споходи детективското вдъхновение? — насмешливо попита Макри.

— Позна. Ако искаш да убиеш дракон, по-лесно е като първо го приспиш.