Мартин Скот - Траксас

— Добре де, ама за какво й е това на принцесата? Пък и дракона го подариха на баща й, не на нея.

— Питах се къде се преплитат тези неща. От опит зная, че когато върху ми се стоварят в един и същ момент различни неприятности, те винаги са свързани. Никой не знае по какъв начин Червения елфически воал е попаднал в града. Никой не знае къде се намира в момента. Ако е верен слухът, че орките са го купили, никой не знае по какъв начин е стигнал до тях. Ами ако са го скрили на някое сигурно място, в нещо, което рано или късно ще се върне при тях?

— Искаш да кажеш — в дракона?

— Защо не?

— Как, по дяволите, ще напъхаш топ Червен елфически воал в жив дракон?

— Не зная. Но магьосникът, който ме преследваше в каналите, бе доста могъщ. Той би могъл да го направи.

— Това е най-тъпото нещо, което съм чувала, Траксас.

— Така ли? Аз пък вярвам на собствената си интуиция. А интуицията ми подсказва, че точно в този момент Воалът е скрит в дракона от зоопарка. Това е идеалното място — всъщност това е единственото подходящо място, защото, както знаеш, драконите умеят да неутрализират магии. Ако Воалът е вътре в него, нито един магьосник няма да го открие. Много хитър ход, Макри, ужасно хитър. Да скриеш Воала в дракон, да изчакаш да се кръстоса с кралския дракон и след това да си го върнеш в Гзак.

Този път Макри се замисли. Двама варвари изкрещяха, че искат бира, но тя само им махна с ръка.

— Но какво общо има с всичко това Атилан?

— Мисля, че той е узнал по някакъв начин за плана и се е намесил. Откраднал е Воала, за да го отнесе в родината си — крал Ламах щеше да е наистина доволен, ако беше успял. Което може да обясни и за какво му е било нужно на Атилан успиващо заклинание.

— Откъде обаче го е намерил?

Признах, че нямам представа. Но бях сигурен, че му е трябвало точно за това. Което означаваше, че Воалът още е там — точно под носа на магьосниците от двореца. Само чакаше някой да го открие.

Забелязах, че Макри си е натъкмила препаската тъй, че да бъде дори по-привлекателна от обикновено — в този вид и най-незаинтересованият от женски прелести моряк щеше да я огледа с увиснало чене.

— Макри, на колко си години?

— На двайсет и една.

— В такъв случай — освен ако родителите ти не са използвали някакви специални билки — гърдите ти трябваше да престанат да растат.

Макри погледна надолу.

— Така е. Просто извадих няколко халки от препаската, за да изглежда по-малка. Нали знаеш, трябва да се печели. Самантий Философа започва нов курс на обучение, та смятах да се запиша.

Ако Макри някога прекрачеше прага на Имперския университет, едва ли някой щеше да вземе да я убеждава, че мястото й не е там.

На следващата сутрин на вратата почука Дерлекс, младият свещеник от нашия квартал, и ми тикна под носа дървена кутия. Беше дошъл да събира пари за поправка на кулата на местния храм, пострадала наскоро при пожар. Успях да изровя няколко монети, колкото да ми се махне от главата. Той отново взе да ме кандърдисва да ходя редовно на службите, но аз го потупах по рамото и го уверих, че в квартала има и по-големи грешници от мен. Появи се Макри и Дерлекс побърза да си тръгне.

— Да върви по дяволите! — сърдито каза тя, когато той излезе. Явно знаеше съвсем точно какво си мисли за нея.

Макри носеше днешното издание на „Прославена й достоверна хроника на всички световни събития“.

— Нещо интересно?

— Поредната история за Сарина Безпощадната. Изглежда, е убила някакъв богат търговец в Матеш и е избягала с парите му. Надвила трима от стражите, които я преследвали.

Изпуфтях презрително.

— Само глупости във вестниците!

— Защо мислиш така?

Обясних й, че вече съм си имал работа със Сарина Безпощадната.

— Беше преди шест години. Тогава я изритах от града. По онова време правеше опити да се занимава с изнудване. Гилдията на носачите ме нае да ги отърва от нея. Фасулска работа, казвам ти. Тя не е никакъв убиец, а дребен мошеник с големи идеи. Вестниците обичат да изкарват престъпниците по-опасни, отколкото са. Инак кой ще ги чете? Ако се появи в Тюрай, ще й покажа кой командва тук. Паричките от наградата ще ми дойдат добре.

Макри се ухили, после, загледана във вестника, попита:

— Кой е Мирий Ездача на орли?

— Магьосник — отвърнах. — Работи при Ритий, в дворцовата охрана. Един от най-могъщите магьосници в града, но доколкото чух, обича да смърка дуа. Какво пише за него?

— Убили са го.

Повдигнах вежди. Това вече беше новина. Да убият Мирий Ездача на орли? Мирий не беше от хората, които загиват току-така. Статията бе доста оскъдна откъм информация. Изглежда, следователите от дворцовата охрана държаха подробностите в тайна. Имаше обаче един достоен за внимание факт. Мирий бил открит тази сутрин от свой слуга — със забита в гърба метална стрела. Странно. Арбалетът не е често използвано оръжие за убийство. Доста неудобно е за употреба и най-вече за скриване. А трябва да се скрие, защото е забранен за носене в града. Използва се само по време на война.