Мартин Скот - Траксас

— Какво стана? — попита Гурд, когато стражите влязоха в стаята.

Поклатих объркано глава. Истината беше, че нямах ни най-малка представа. Огледах се. Макри преспокойно бършеше кръвта от острието на сабята си. От Ханама нямаше и следа.

— Какво стана? — повтори като ехо капитан Рали.

— Нямам представа — изхриптях аз. — Но наистина се радвам да те видя.

— И без това щяхме да ги надвием — обади се безстрастно Макри.

Обикновено тя се сражава с две саби или със сабя и секира. Доста необичайна техника от гледна точка на тюрайското фехтоваческо изкуство, затова пък много ефективна, когато противниците са повечко.

— Капитане, погледнете — извика един от стражите. Сочеше татуировката върху ръката на един от убитите. Капитанът се наведе да я разгледа отблизо. Там бяха изрисувани две стиснати ръце.

— Приятелския кръг — промърмори той. — Траксас, с какво си ги ядосал? И на тях ли дължиш пари?

Поклатих глава. Нямах представа, че съм в подобни взаимоотношения с Приятелския кръг. Честно казано, винаги съм избягвал контакта с едрите риби на престъпността.

Стражите изглеждаха доста спокойни, като се имаше предвид, че в стаята ми се въргаляха поне девет посечени тела — всичките, ако се съдеше по татуировките, бяха от Приятелския кръг, който, както е известно, избягва да навлиза в територията на Братството. Логично беше да се предположи, че Градската стража няма да положи големи усилия в разкриването на подобно престъпление. Особено след като предполагаемата жертва е само някакъв си частен детектив. Вероятно просто щяха да сметнат, че съм получил каквото съм търсел.

Гурд обаче оглеждаше потрошената стая с възмущение. А може би беше разгорещен от битката — в края на краищата отдавна не беше имал възможността да си начеше крастата.

— Коя беше жената?

— Ханама. Май стои доста високо в Гилдията на убийците.

Макри ме погледна ококорено.

— Че има ли Гилдия на убийците? Не знаех, че са организирани.

— Е, това не е официална гилдия. Искам да кажа, че не правят събрания, нито имат постоянни представители в Сената. Но всички знаят за съществуването им. Вършат мръсната работа на политиците — на тези, които плащат повече.

— Но тя не се опитваше да те убие, нали?

Поклатих глава.

— Изглежда, смята, че съм задигнал Червения елфически воал.

— Какво?

Поклатих глава. Не знаех какво да мисля.

— Нали изчезна, докато го караха в Тюрай. Но защо им е притрябвал на Убийците и какво ги кара да мислят, че е у мен?

Долу на улицата спря талига и няколко служители от моргата взеха делово да изнасят труповете. Толий, префектът на Дванайсет морета, не харчи излишни пари за поддържането на чистотата, но затова пък местната морга има безупречна организация.

— Какъв е този воал? — попита Макри, докато си наливах бира.

— Това е най-ценната материя в целия запад. Цената му се измерва в чисто злато или дуа, тъй като е непроницаем за магия. Ужасно е рядък и елфите го охраняват зорко. Изработва се от корените на някакъв храст, който цъфти веднъж на десет години. Или може би на двайсет — не зная точно. Незаконно е да бъде притежаван от никого, освен от краля. В двореца има една стая, където кралят обсъжда държавните тайни със съветниците си — та тя е тапицирана с този воал. Това е най-сигурната защита срещу всякакви опити на заклинатели и магьосници да подслушват съвещанието, както правеха някога, по време на войната, оркските магьосници. Орките не разполагат с подобно нещо и това ни дава известно преимущество. Мнозина биха желали да се сдобият с подобно нещо.

— Като Приятелския кръг например?

— Възможно е. Не виждам друга причина да ме посетят. Но кой може да им е пуснал мухата, че Воалът е у мен? Аз нямам нищо общо с неговото изчезване. Казват, че дори не е в града.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото елфите са вплели в плата знак, който може да бъде засечен от всеки магьосник. Този знак се маха едва след като Воалът бъде поднесен, и от този момент той става непроницаем за магии. Говорят, че откакто изчезнал, магьосниците непрестанно проверявали града с дирещи заклинания, но без резултат.

— Може би този, който го е откраднал, е извадил знака.

— Съмнявам се. Не е толкова лесно да се премахне означение, поставено от елфически магьосници. Обикновено те го правят лично в присъствието на краля. Ще ми се да зная как се забърках в тази история. Няма да е зле да науча някоя по-добра заключваща магия за вратата. Не ми се ще отново да се събудя в прегръдките на Ханама.