Мартин Скот - Траксас

Влязоха клиенти и поръчаха на висок глас бира. Макри не им обърна внимание, а каза:

— Надявам се, че няма да вкараш в неприятности принцеса Ду Аканска.

— Защо?

— Защото ако свършиш добра работа, тя ще ти е благодарна и току-виж би могъл да я помолиш да ме уреди в университета.

Стандартният курс на обучение в Имперския университет включва реторика, философия, логика, математика, архитектура, религия и литература. Просто не можех да си обясня за какво са й притрябвали на Макри всички тези знания.

— Освен това — добави младата варварка — дочух, че Ду Аканска се отнася със симпатия към Асоциацията на благородничките.

— Това пък откъде го узна?

— На една среща.

Погледнах я учудено. Нямах представа, че Макри посещава срещите на Асоциацията.

— Ако те арестуват за участие в нелегална организация, не ме търси за помощ.

— Няма.

Хрумна ми, че бих могъл да се консултирам със съдче с кюрая по въпросите, които не ми даваха мира, но се отказах. Все още не знаех точните дати и места на събитията, които ме интересуваха, а без подробна информация е почти невъзможно да се надзърне в миналото. Пък и запасите ми от скъпоценната течност почти бяха на привършване. Дявол да го вземе, случаят бе толкова важен, а аз нямах никакви средства.

— Намери си работа — подметна Макри.

— Много смешно. Искаш ли да поиграем на ниарит, като ти свърши смяната?

Макри кимна. Каза ми, че била видяла няколко елфи, които се спускали на коне към пристанището, придружени от хора на Градската стража.

— Може да са пратеници на Господаря елф, който изпрати Червения елфически воал. Сигурно и те са изплашени от изчезването му.

Макри изсумтя. Виждах че е обезпокоена от срещата с елфите. Обикновено когато зърне елфи, оркската кръв в жилите й я кара да ги избягва, но се е случвало да я улавям как изпровожда с натъжен поглед някой млад елф.

Тя нагласи препаската си и се върна към ежедневните си задължения. Аз реших да поостана и да освежа главата си с още няколко бири, но изглежда, ми дойдоха повечко, защото когато към два часа реших да се кача горе, едва се държах на крака.

Върху смачканите завивки на неоправеното ми легло бе приседнала принцеса Ду Аканска.

— Позволих си да се кача тук без покана — поде тя. — Не исках да се показвам в кръчмата.

— Чувствайте се поканена по всяко време — отвърнах аз, но не долових в гласа си нужната за случая любезност. Трябва да призная, че не съм свикнал да ме посещават кралски особи.

— Взе ли ковчежето?

Поклатих глава.

— Върнах се за него, но някой сигурно е видял къде го скрих. Беше изчезнало.

— Трябва да си върна на всяка цена тези писма!

Погледнах я внимателно. За пръв път си изпускаше нервите. Реших да карам без заобикалки.

— Принцесо, там нямаше никакви писма. Открих ковчежето в касата на Атилан — много красива изработка. Но вътре нямаше писма. Само едно оркско заклинание за приспиване на дракони.

— Как си посмял да отваряш ковчежето!

— Ха! А вие как посмяхте да ме пратите с лъжлива информация? Заради вас сега над главата ми тежи обвинението за убийство на ньоджански дипломат. Зная, че на вас дължа освобождаването си от затвора, но това едва ли ще разубеди консула от идеята да ми лепне присъдата, когато удари часът. Ето защо ви предлагам вече да ми казвате само истината.

Известно време се измервахме с погледи. Не забелязах на лицето на принцесата никакви признаци, че възнамерява вече да казва само истината.

— Знаете ли кой е убил Атилан?

— Не.

— Настина?

Тя ме погледна учудено.

— За какво ви беше притрябвало това заклинание? И откъде се е взело? Какво търсеше в ковчежето?

Принцесата се надигна с очевидното намерение да си върви. Ядосах се. Така и така щяха да ме хвърлят отново в тъмницата, поне исках да знам причината. Не се сдържах и й казах няколко не съвсем лицеприятни нещица. Тя ме изгледа с пребледняло лице, метна на масата една малка кесия и заяви, че партньорството ни е приключило.

— Само не блъскайте вратата, като излизате.

Блъсна я. Преброих парите. Трийсет гурана. Заплатата ми за три дни. Не беше чак толкова зле. Само още четиристотин и седемдесет и щях да мога да се издължа на Братството. Де да знаех за какво е всичко това. Пийнах още малко бира и се изтегнах. Сигурно съм заспал в мига, когато съм опрял глава във възглавницата.

Събуди ме Макри — в три и половина сутринта.

— Макри, сто пъти съм ти казвал да не нахлуваш в стаята ми така! Ами ако имах гости?