Уолтър Скот - Роб Рой

— И госпожицата навярно бе на същото мнение?

— Няма защо да смятате, че е така — отговори Рашли, като с това привидно отричане гледаше да потвърди по най-категоричен начин обратното. — Нас ни свързваше приятелство — само приятелство и нежната обич на един разцъфващ ум към единствения му учител. Любовта не се докосна до нас. Казах ви вече, овреме проявих благоразумие.

Не ми се искаше вече да продължа този разговор и като успях да се откопча от Рашли, си отидох в стаята. Спомням си как крачех из нея силно развълнуван и на глас повтарях изразите му, които най-много ме бяха засегнали: „Чувствителна — темпераментна — нежна обич — любов!…“ Даяна Върнън, най-хубавото същество, което някога бях виждал, да е влюбена в него, в този кривокрак, куц мошеник с дебел врат! Същински Ричард III без гърбица! От друга страна, какви възможности е имал по време на проклетите им уроци; и лекотата, с която се изразяваше, негодникът; и пълната й изолираност, липсата на какъвто и да е контакт с други разумни хора; да, и това, че тя явно се чувствуваше засегната от него, че се възхищаваше на дарбите му, а то можеше спокойно да се изтълкува като резултат на несподелени чувства… Е, та какво ме засяга мене, че съм се разфучал така? Даяна Върнън да не би да е първата хубавица, която се е влюбвала и омъжвала за грозник? И дори да бе свободна да се ожени за кой да е от Озбълдистъновците, какво ме засяга? Католичка, привърженица на Стюартите и отгоре на това свадлива — трябва да съм луд да проявя интерес към нея.

Потушавайки с подобни мисли пламъка на негодуванието си, успях да го уталожа дотам, че се превърна в тлееща болка. Когато слязох на обед, бях в най-лошото настроение, което можете да си представите.

Аз вече ви казах, драги ми Трешъм — а вие вероятно го знаехте, че моят главен недостатък бе гордостта ми, която не можех да превъзмогна и която ми причиняваше не малко огорчения. Дори още не бях признал пред себе си, че обичам Даяна Върнън. А щом чух Рашли да говори за нея като за някаква награда, която би благоволил да вземе или да пренебрегне, както му хрумне, аз схванах като най-обидно кокетиране всичко, което бедното момиче в своята невинност и откровеност бе направило, за да се сприятели с мен. „По дяволите! Сигурно й се ще да ме държи като дълбока резерва, в случай че господин Рашли Озбълдистън не се смили над нея! Но ще й дам недвусмислено да разбере, че не съм човек, когото може да върти по този начин, че ясно схващам и презирам всичките й хитрости.“

За момент не ми мина през ума, че това мое възмущение, което бе лишено от всякакво оправдание, само доказваше, че съвсем не бях безразличен към чара на госпожица Върнън. Седнах на масата озлобен срещу нея и всички Евини дъщери.

Госпожица Върнън се изненада, като чу неучтивите ми отговори на няколко нейни закачливи и насмешливи забележки, които тя направи с обичайната си откровеност. Но не подозирайки намерението ми да я обидя, тя само отговаряше на невежливите ми нападки с шеги, приблизително от същия вид, смекчени обаче от доброто й настроение, макар и заострени от духовитостта й. Най-накрая тя разбра, че действително съм в много лошо настроение и отвърна на моята нелюбезност.

— Казват, господин Франк, че човек може да се поучи на ум и разум и от глупак. Оня ден чух братовчед ми Уилфред да отказва вече да играе с братовчеда Торни на борба със сопи, защото Торни се ядосал и удрял по-силно, отколкото позволявали правилата на едно приятелско съревнование. „Да речех наистина да ти счупя главата — каза честният Уилфред, — ще ми е все едно колко си ядосан, защото много по-лесно бих свършил тая работа; но не е право ти да ми нанасяш удари по главата, пък аз да ти отвръщам на ужким.“ Ясна ли ви е поуката от тези думи, Франк?

— Никога не съм се чувствувал задължен, мадам, да се мъча да извличам от разговора на това семейство зрънцата разум, с които го изпъстрят.

— Задължен! И „мадам“! Учудвате ме, господин Озбълдистън.

— Мога само да съжалявам за това.

— Как да схвана капризния ви тон, сериозно ли? Или си служите с него само за да ви ценят повече, когато сте в добро настроение?

— Вие се ползувате от правото да ви оказват внимание толкова много господа в това семейство, госпожице Върнън, че не си струва трудът да търсите причините на моята глупост и на лошото ми настроение.