Уолтър Скот - Кенилуърт

— Точно така, мисис Кранк — рече конярят. — Така каза и Симпкинс от Саймънбърн, когато помощникът на енорийския свещеник целуваше жена му. Те, казва, са богоизбрани хора.

— Я млъкни ти, змия сквернославна! — озъби се мисис Кранк. — Не приляга на такъв коняр-еретик като тебе да се занимава с такъв предмет като католическите духовници.

— Честно казано, не ми приляга, уважаема — съгласи се шегобиецът, — но тъй като и ти, уважаема, вече не си предмет, с който те биха се занимавали, каквото и да е ставало по ваше време, най-добре ще е да не се занимаваме с него.

След тази размяна на язвителни забележки мисис Кранк наду гърло и започна да засипва коняря с най-цветисти ругатни, а Тресилиан и спътникът му използваха това, за да се вмъкнат незабелязано в странноприемницата.

Щом влязоха в стаята за отбрани гости, където ги отведе самият съпруг на мисис Крейн, и след като изпратиха достойния и смирен стопанин да им донесе нещо за ядене и пиене, Уейланд Смит не можа да се сдържи повече и даде воля на суетата си.

— Виждате ли, сър — обърна се той към Тресилиан, — не съм преувеличавал, когато ви казвах, че владея най-големите тайни в занаята на един ковач или mareshal!, както по-почетно ни наричат французите. Тия кучета, конярите, които в края на краищата са най-добрите познавачи в случая, знаят какви заслуги да приписват на моите лекарства. Бъдете ми свидетел, уважаеми мистър Тресилиан, че единствено гласът на клеветата и ръката на злобното насилие ме принуждават да се откажа от положението, при което бях и полезен, и уважаван.

— Свидетел съм ти, приятелю — отвърна Тресилиан, — но искам да отложа изслушването на разказите ти за по-спокойно време, освен ако не смяташ полезно за твоята слава да се подложиш, като бившето си жилище, на някаква метаморфоза с помощта на огъня. Не виждаш ли, че сега дори най-добрите ти приятели те смятат само за обикновен магьосник?

— Бог да прости на тия — каза ковачът, — които бъркат майсторството и науката със забранените магии! Според мен, човек може да бъде най-добрият ветеринар, бъркал някога в конски търбух, че и много повече, а по отношение на всичко останало да стои само малко по-високо от обикновените хора, без да бъде никакъв магьосник.

— Пази боже, ако е другояче — потвърди Тресилиан. — А сега млъкни за малко, защото идват стопанинът и помощникът му, който ми прилича на джудже.

Всички в странноприемницата, начело със самата мисис Крейн, бяха така заинтригувани и възбудени от произшествието с Уейланд Смит, както и от непрекъснато донасяните от различни страни нови и още по-фантастични варианти на случката, че в стремежа си да задоволи гостите, стопанинът не можа да намери подкрепа другаде освен в лицето на един дванайсетгодишен хлапак, прислужника Сампсън.

— Бих искал — каза той, за да се извини, като остави на масата гарафа с херес и обеща веднага да донесе и яденето — дяволът да беше отнесъл жена ми и цялата ми фамилия вместо този Уейланд Смит, който, според това, което се разказва, смея да кажа, далеч по-малко от тях заслужава честта, направена му от сатаната.

— На твоето мнение съм и аз, приятелю — отвърна му Уейланд Смит, — и по този повод съм готов да пия за твое здраве.

— Не че оправдавам хората, дето имат взимане-даване с дявола — каза стопанинът, като отци солидна глътка херес за здравето на Уейланд, — но… Пили ли сте някога по-хубав херес, джентълмени? Та искам да кажа, по-добре е да имаш работа с десетина измамници и негодници като този Уейланд Смит, отколкото с едно въплъщение на дявола, което е завладяло всичко — и къщата, и огнището, и постелята, и масата.

По-нататъшните оплаквания на нещастника бяха прекъснати от острия крясък на неговата съпруга, долетял от кухнята, и той, след като се извини на гостите, мигом закуцука натам. Щом стопанинът излезе, Уейланд Смит с възможно най-обидни епитети изрази пълното си презрение към мухльото, който си криел главата под престилката на жена си. Подметна също, че ако конете не се нуждаели от почивка и храна, щял да посъветва достойния мистър Тресилиан да продължат веднага по-нататък, вместо да стоят тука и да плащат сметка на такъв презрян, безволев, затиснат под чехъла на жена си мухльо като Крейн.

Възмущението на ковача обаче малко поутихна при появата на огромно блюдо с великолепна говежда пача и пушена сланина и напълно стихна, когато поднесоха един добре угоен скопен петел, тъй хубаво препечен, че върху кожата му блестяха капчици мазнина като — както се изрази Уейланд — майска роса по лилия. И изведнъж Крейн и почтената му съпруга станаха в неговите очи най-внимателните, услужливи и любезни стопани.