Уолтър Скот - Кенилуърт

— Виждате ли какво става, сър Ричард — каза Фостър, — като никога не се вслушвате в съвети. Колко пъти съм ви казвал, че този пияница и развратник ще ви подведе тъкмо тогава, когато имате най-голяма нужда от него. А пък аз мога да ви препоръчам един сериозен млад човек.

— Сигурно някой сладкодумен брат от вашата конгрегация? Добре, добре, приятелю, и такъв може да ни потрябва, имаме нужда от всякакви помощници. Но слушай, да не забравиш пистолетите. Сега ела с мен, а след малко тръгваме!

— Къде да дойда? — попита Антъни.

— В стаята на графинята, но не забравяй, че тя на всяка цена трябва да тръгне с нас. Нали не си от тия, дето се плашат от писъци?

— Няма да се уплаша, щом това съответствува на писанието, а там е казано: „Жени, покорявайте се на мъжете си.“ Има ли разрешение от лорда да се употреби насилие?

— Има, разбира се, пръстенът му е тук — отвърна Варни и като успокои по този начин съучастника си, го поведе към помещенията на лорд Хъндсън. Те обясниха на пазача, че са дошли с разрешение на кралицата и на граф Лестър, и влязоха без понататъшни пречки в стаята на нещастната графиня.

Лесно можем да си представим ужаса, който изпита Еми, когато се събуди от неспокойния си сън и съзря до леглото си Варни — човека, когото ненавиждаше и от когото се страхуваше повече от всичко друго на света. Като видя, че не е сам, тя дори изпита известно облекчение, макар че имаше достатъчно основания да се страхува и от неговия мрачен спътник.

— Мадам — започна Варни, — нямаме време за церемонии. След като прецени внимателно всички обстоятелства, лорд Лестър нареди веднага да се върнете в Къмнър хол. Ето го и неговия пръстен с печата, който потвърждава заповедта.

— Това е лъжа! — извика графинята. — Ти си откраднал пръстена, защото си способен на всякаква подлост, дори на най-черната и най-долната!

— Не е лъжа, мадам — отвърна Варни, — а е дотолкова вярно, че ако вие веднага не станете и не се приготвите да дойдете с нас, ще бъдем принудени да ви заставим със сила да се подчините на заповедта.

— Със сила! Въпреки цялата си подлост вие няма да посмеете да ме докоснете! — извика нещастната графиня.

— Това остава да бъде доказано, мадам — рече Варни, който реши, че само със заплахи би могъл да пречупи непокорния й дух.

— Ако продължавате да упорствувате, ще срещнете в мое лице доста груб слуга.

Като чу тази заплаха, Еми закрещя сърцераздирателно, че ако не бяха убедени в лудостта й, лорд Хънсдън и слугите му веднага биха се втурнали на помощ. Когато се увери, че вика напразно, Еми трогателно започна да моли Фостър, заклевайки го в честта и чистотата на неговата дъщеря Джанет, да я защити от насилието.

— Мадам — отвърна Фостър, — в писанието е казано, че жените трябва да се подчиняват на мъжете и ако вие сама се облечете и тръгнете спокойно с нас, аз ви уверявам, че докато имам сили да държа пръста си на спусъка, никой няма да ви докосне.

Разбрала, че няма откъде да чака помощ, и успокоена малко от думите на Фостър, графинята обеща да стане и да се облече, ако те излязат от стаята. Варни също я увери, че докато бъде с тях, не бива да се страхува за честта и за живота си и обеща, че няма дори да се приближава до нея, щом неговото присъствие й е толкова неприятно. Каза й още, че нейният съпруг ще дойде в Къмнър хол най-късно на следващия ден след тяхното пристигане.

Без да има каквото и да било основание да им вярва, бедната Еми се поуспокои малко от тия думи и при светлината на фенера, който й оставиха на излизане от стаята, започна да се облича.

Нещастницата се обличаше и в същото време плачеше, трепереше от страх и шепнеше молитви. Със съвсем други чувства бе свързано обличането й преди, когато то будеше у нея гордост и съзнание за красотата й. Сега тя се стараеше да се забави колкото е възможно повече, докато най-сетне, изплашена от нетърпеливото почукване на Варни, бе принудена да каже, че вече е готова да ги последва. На излизане от стаята Варни се оказа съвсем наблизо и тя с такъв ужас се хвърли към Фостър, че щалмайсторът на графа се закле повече да не се приближава до нея.

— Ако изпълнявате точно волята на съпруга си — каза той, — няма да ви се налага изобщо да ме виждате. Ще гледам да се държа по-надалеч и ще ви оставя под надзора на човека, който ви харесва повече.

— Волята на съпруга ми! — възкликна тя. — Това е волята на бога и то е достатъчно за мен! Ще вървя така покорно след мистър Фостър, както жертвата отива на заколение. Той поне е баща и ще съблюдава приличието, ако не човечността, а на теб, Варни, и едното, и другото, са ти еднакво чужди.