Уолтър Скот - Кенилуърт

Докато прекосяваше бързо пространството между кулата и вратичката, Уейланд напразно си блъскаше главата да измисли някакъв начин, за да помогне на нещастната жена, към която изпитваше дълбоко състрадание въпреки надвисналата и над самия него опасност.

Когато го изхвърлиха през вратата на замъка и Ламборн с поток от заплашителни ругатни му заяви, че го очаква незабавна смърт, ако се появи отново сред тия стени, Уейланд вдигна очи и ръце към небето, сякаш призоваваше бога за свидетел, че докрай се е борил на страната на потиснатите. После обърна гръб на величествените кули на Кенилуърт и тръгна да си търси по-скромно и по-сигурно убежище.

Лорънс и Ламборн известно време го следиха с поглед, после се обърнаха и тръгнаха обратно към кулата. Тогава Лорънс се обърна към своя спътник:

— Да пукна на място, мистър Ламборн, ако разбирам защо изгонихте от замъка жалкия мошеник тъкмо когато ще трябва да участвува в представлението. Пък и какво ви засяга това момиче?

— Ах, Лорънс — отвърна Ламборн, — ти си мислиш за Черната Джоун Джъгс от Слингдън и гледаш със симпатия на човешките слабости. Ho corragio, благородни графе на тъмницата, защото тази история за теб е също толкова тъмна, колкото и подземните ти владения. Запомни добре, достойни владетелю на дълбоките подземия на Кенилуърт, че нашият бележит господар Ричард Варни е готов да плати за най-нищожната драскотина по същия този мистър Тресилиан толкова много, че да ни стигне за петдесет нощни гуляя, пък и отгоре на това ще ни позволи да пращаме по дяволите управителя, когато той реши да ни разделя с чашите прекалено рано.

— Е, в такъв случай имате право — каза Лорънс Стейпълс, главният тъмничар на Кенилуърт или — както го наричаха още — главният пазач на свободата и честта на замъка. — А как ще уредите работата така, че да отсъствате при влизането на кралицата в замъка, мистър Ламборн? Струва ми се, че сте задължен да придружавате господаря си.

— Докато ме няма, ти, честни господарю на тъмницата, ще стоиш на стража вместо мен. Тресилиан може да влиза, ако иска, но трябва да внимаваш никой да не излиза. Ако самото момиче пожелае да се измъкне, а това никак не е изключено, сплаши го с някоя по-груба дума — в края на краищата тя е само приятелка на един жалък комедиант.

— А защо в такъв случай да не спусна желязната решетка между вратите? Ще не ще, момичето ще си остане в стаята и няма да има никакви разправии.

— Да, но тогава Тресилиан няма да може да влезе при нея — отвърна Ламборн, след като помисли малко. — Това обаче не е така съществено: важното е нея да я намерят в стаята му, а всичко останало е без значение. Но хайде, признай си, стара тъм-ничарска COBO, че се страхуваш да останеш сам в кулата Мървин!

— Ами, страх ме било, никак не ме е страх дори, мистър Ламборн. И все пак трябва да призная, че в тази кула понякога стават много странни неща. Макар че сте отскоро в Кенилуърт, сигурно сте чували вече, че в нея витае духът на Артър Мървин, смел военачалник, един от лордовете Марч, хванат от жестокия лорд Мортимър и убит в същата тази кула, която сега носи неговото име?

— О, поне хиляда пъти вече съм слушал тази история — отвърна Ламборн. — Чувал съм още, че духът ставал най буен, когато варят овесена каша и праз лук или пекат сирене в кухнята. Santo Diavolo 141 141 Свети дяволе (итал.). , приятелю, не си хаби думите, всичко това ми е известно.

— Не, не знаете всичко, колкото и осведомен да се изкарвате — рече тъмничарят. — А, страшно нещо е това — да убиеш затворник в килията му! Случвало ви се е сигурно да забиете ножа някому в тъмна уличка, но това не можете да си го представите. Да удариш с ключовете по главата размирния затворник и да го накараш да замълчи, това аз наричам поддържане на реда в тъмницата, но да извадиш нож и да го убиеш, както са убили този лорд, значи да създадеш призрак, който ще се появява поне сто години в тъмницата и няма да ти позволява да държиш в нея някой по-благоприличен пленник. А пък аз си мисля за моите затворници, горките, и предпочитам да поставям скуайърите или някои други достойни хора, попаднали тук заради това, че са раз-бойничествували по пътищата или са злословили против лорд Лестър, на петдесет фута под земята, отколкото да ги затварям в горната килия, наречена Жилището на Мървин. Кълна се в милостивия свети Петър, че не мога да проумея защо нашият благороден лорд и мистър. Варни са решили да настаняват там гости! Ако пък този мистър Тресилиан си е осигурил компания — и то компанията на едно хубаво момиче, — струва ми се, че е постъпил правилно.