Уолтър Скот - Кенилуърт

Докато тези мисли се нижеха в ума му, вратата внезапно се отвори и в стаята се втурна Варни.

— Благодаря на бога, милорд, че ви намерих — възкликна той.

— Благодари на дявола, защото ти си негов помощник — отговори му графът.

— Благодарете на когото искате, милорд — рече Варни, — но побързайте, ако обичате, към брега. Кралицата е вече в баржата си и пита къде сте.

— Върви и й кажи, че неочаквано съм се разболял — отвърна Лестър, — защото, ей богу, вече не издържам на всичко това.

— Бих могъл да й го кажа — рече мрачно Варни, — след като вашето място в баржата на нейно величество, а също и моето — като ваш щалмайстор аз трябва да придружавам ваша светлост, — вече са заети. Тъкмо тръгвах да ви търся и новият любимец, Уолтър Роли и нашият стар познат, Тресилиан, бяха повикани да заемат местата ни.

— Ти си истински сатана, Варни — бързо каза Лестър. — В момента обаче ти държиш властта: ще те последвам.

Варни не отговори, излезе от стаята, прекоси останалата част от двореца и бързо тръгна към реката, а господарят му го следваше сякаш несъзнателно. Пътем, поглеждайки назад, Варни каза с тон, който прозвуча ако не заповеднически, то поне твърде фамилиарно:

— Какво е това, милорд? Плащът ви виси на една страна, панталоните ри са се измачкали! Позволете ми…

— Ти си глупак и негодник, Варни — каза Лестър, като го отблъсна и отказа помощта му. — Така сме добре, сър, а когато ни потрябва вашата помощ за обличане, ще ви повикаме. Сега не сте ни нужен.

Казвайки! това, графът си възвърна повелителния израз, а заедно с него и хладнокръвието си, раздърпа още повече дрехите си — сега те бяха вече в пълен безпорядък, — мина пред Варни с вид на властник и господар и на свой ред тръгна начело към реката.

Баржата на кралицата тъкмо се готвеше да отплува; определените за тях места — за Лестър на кърмата, а за щалмайстора му на носа — бяха вече заети. Приближаването на Лестър обаче накара гребците да изчакат малко, сякаш предвиждаха, че сред участниците в разходката могат да настъпят някакви размествания. Червени петна от гняв бяха избили по страните на кралицата, когато с хладния тон, зад който висшестоящите се стараят да прикрият вълнението си при разговор с ония, пред които им се струва унизително да го покажат, тя изрече ледените думи:

— Оставихте ни да чакаме, лорд Лестър!

— Ваше величество, милостива господарко — каза Лестър, — вие, която умеете да прощавате толкова много слабости, непознати на собственото ви сърце, можете най-искрено от всички да ми съчувствате за душевното вълнение, което за момент размъти главата ми и подкоси краката ми. Тази сутрин аз се явих пред вас в положението на измъчен от опасения обвиняем поданик, но вашата доброта разкъса облаците на клеветата и ми върна честта и онова, което ми е още по-скъпо — вашето благоразположение. Странно ли е, макар това да ми е крайно неприятно, че моят щалмайстор ме намери в такова състояние, което едва ми позволи да направя необходимото усилие, за да стигна дотук, където само един поглед на ваше величество (гневен поглед, уви!) е достатъчен, за да ми помогне така, както самият Ескулап не би могъл да го стори?

— Какво има? — бързо попита Елизабет, като погледна Варни. — Болен ли е милордът?

— Нещо като припадък, както ваше величество сама би могла да забележи по вида му в момента — отвърна съобразителният Варни. — Лордът така бързаше, че не ме остави да му помогна да оправи дори дрехите си.

— Това няма значение — каза Елизабет и внимателно се вгледа в благородните черти и осанка на Лестър, които сега й се струваха още по-привлекателни, заради силните и противоречиви чувства, които до преди малко бяха бушували в гърдите му. — Направете място на благородния лорд. Вашето място, мистър Варни, вече е заето и затова се прехвърлете в някоя друга баржа.

Варни се поклони и се оттегли.

— Вие също, млади рицарю на Плаща — допълни тя, като погледна Роли, — трябва да се прехвърлите в лодката на придворните дами. Колкото до Тресилиан, той и без това достатъчно е пострадал от женските капризи, за да има нужда да го огорчавам с отмяната на предишните си заповеди.

Лестър зае мястото си до кралицата, а Роли стана, за да се оттегли. Подтикван от една неуместна за случая любезност, Тресилиан се канеше да отстъпи мястото си на своя приятел, но по многозначителния поглед на Роли, който вече се чувствуваше в свои води, веднага разбра, че подобно неуважение към кралската милост би могло да се изтълкува зле. Той седна мълчаливо, а Роли с дълбок поклон и с израз на пълно чинопочитание понечи да напусне баржата.