Уолтър Скот - Ламермурската невеста

Такова е поверието. Но някои, в стремежа си да се окажат по-умни от народа, твърдят, че за основа на тази легенда е послужила историята за хубавата селянка, любовница на същия този Реймънд, която той убил в изблик на ревност и чиято кръв се смесила с водите на „омагьосания извор“, както го наричали в околността. Други приписват произхода на това предание на езическата митология. Но всички са единодушни, че мястото на извора е фатално за всеки Рейвънсууд и че да пият вода от него или само да го доближат, за тях е така пагубно, както за Грейъм зелената дреха, за Брус — да убие паяк, или за Сейнт Клеър — да прекоси реката Орд в понеделник 35 35 Старинни шотландски предания за именити хора и герои — Б.пр. .

На това съдбовно място се опомни Луси Аштън от продължителния си, почти смъртоносен припадък. Очарователна и бледна също като нимфата от старинната легенда в момента на прощаването й с Реймънд Луси лежеше леко привдигната, облегнала гръб на една отломка от някогашния каптаж на извора, а червеното й наметало, наквасено от водата, с която неизвестният младеж се бе опитвал да свести девойката, очертаваше стройната й, красива фигура.

Дошла в съзнание, Луси си спомни за това, което предизвика нейния припадък, и веднага се обезпокоява баща си. Озърна се, но не го видя край себе си.

— Къде е той? Къде е баща ми? — уплашено извика тя.

— Сър Уилям е здрав и невредим — отвърна й непознат глас. — Не се бойте, скоро ще дойде тук.

— Наистина ли? — попита Луси. — Бикът бе само на две крачки. Пуснете ме, ще ида да потърся татко!

С тези думи Луси се изправи; но силите й бяха така изцедени, че не успя да изпълни намерението си, Щеше да падне върху камъните и сериозно да се нарани, ако непознатият, който стоеше до нея, не беше подкрепил. Но той извърши това с някаква странна неохота, съвсем необяснима за млад човек, който е имал добрия случай да избави от опасност хубава девойка. Леката, ефирна фигурка на момичето бе сякаш твърде тежка за левента избавител; без да изпитва никакво желание поне миг по-дълго да задържи момичето в ръцете си, непознатият положи Луси върху камъка, където бе облегната преди, и като отстъпи няколко крачки, бързо повтори:

— Сър Уилям е напълно здрав и невредим. Той ей сега ще дойде тук. Не се тревожете за баща си, този път съдбата беше милостива към него. Вие сте много отпаднала, госпожице, и не бива да напускате това място, докато някой по-умел от мен не ви окаже необходимата помощ.

Луси, която вече се бе опомнила напълно, внимателно погледна непознатия. Не откри във външността му нищо, което би могло да му попречи да протегне ръка на нея, младото момиче, нуждаещо се от подкрепата му, или да се бои, че няма да приемат предложението му за помощ. Въпреки силното си вълнение Луси успя да забележи студенината и нежеланието му да й подаде ръка. Ловната му куртка с тъмен цвят, наполовина скрита под широкото кафяво наметало, издаваше, че непознатият младеж е от знатен произход. Ловната му шапка, украсена с черно перо, бе прихлупена почти до веждите и прикриваше лицето, но все пак личеше, че то е мургаво, с правилни черги; изразът му беше горд, макар и малко мрачен. Някаква тайна печал или неспокойният дух на известна страст като че бяха унищожили в този млад човек естествената жизненост, така присъща на възрастта му, и беше невъзможно да го гледаш, без да изпиташ състрадание или уважение към него; във всеки случай младежът будеше интерес и любопитство.

Всичко това — за което ни се наложи тъй дълго да разказваме — почти за миг проблесна в съзнанието на Луси. И едва-що погледът й срещна черните, пламенни очи на непознатия, тя изпита смущение и страх и побърза да наведе глава. Но все пак трябваш;/ да изрече поне една-две думи на благодарност, което Луси смяташе за свой неотменен дълг; и тя с треперещ глас започна да разказва за опасността, надвиснала над нея и баща й, от която младежът с божия помощ ги бе избавил.

При този израз на благодарност от нейна страна непознатият потрепна и като я прекъсна, каза:

— Оставям ви, госпожице — и мелодичният му, плътен глас изведнъж се изпълни със стоманена суровост, — оставям ви на грижата на този, за когото днес вие може би сте била истински ангел-пазител.

Тези загадъчни и непонятни думи изумиха Луси, чието сърце преливаше от най-непристорена, най-искрена благодарност, и тя се побоя да не е оскърбила непознатия с някоя неподходяща дума, сякаш момиче с нейния характер би могло изобщо да обиди някого.