Уолтър Скот - Ламермурската невеста

— Аз също се надявам да остана тук до последния си ден, милорд — спокойно отвърна сляпата. — Но доколкото си спомням, освобождаването от аренда е било едно от условията за продажбата на имота от Рейвънсууд на вас, макар че такава незначителна подробност може да убегне от паметта ви.

— Всъщност — призна лорд-пазителят с леко смущение — имаше такова нещо… да, спомням си. Но виждам, че много сте привързана към старите си приятели, за да приемете услуга от мен, новия стопанин.

— Съвсем не, милорд. Благодарна съм ви за доброто отношение към мен, макар че не мога да приема милостта ви, и бих искала да ви докажа признателността си иначе, а не с няколкото думи, които ще трябва да ви изрека сега. — Лорд-пазителят я изгледа с почуда, но не каза нищо. — Пазете се, милорд — продължи старицата, — стоите на ръба на бездна.

— Какво говорите! — възкликна развълнуван сър Аштън и мислите му веднага се насочиха към политическото положение в страната. — Дочула сте някакви слухове? Има заговор? Готви се бунт?

— Не, милорд. Тези, които се занимават с подобни неща, не ги доверяват на стари, слепи и болни хора. Искам да ви предпазя от съвсем друга опасност. Твърде далеч сте стигнал, милорд, по отношение на Рейвънсууд. Повярвайте, това са буйни хора, а без друго този, който е доведен до отчаяние, е винаги опасен.

— О! — възкликна пак сър Аштън. — В това не съм виновен, такова е решението на съда и ако Рейвънсууд са недоволни, задето съм спечелил делото, да се обърнат към съда.

— Но те навярно мислят другояче и като са престанали да вярват на закона, могат да извършат правосъдие със собствените си ръце.

— Какво искате да кажете с това? — продължи сър Аштън развълнуван. — Нима допускате, че младият Рейвънсууд е способен на насилие?

— Опазил ме бог, нямам предвид такова нещо! Та той е честен, прям младеж. Да, прям и честен. И бих добавила: непринуден, великодушен, благороден. Но все пак не забравяйте, че той е Рейвънсууд, ще чака своя час. Помнете участта на сър Джордж Локхарт 29 29 Застрелян на главната улица в Единбург през 1689 година от Джон Чинели от Далри заради крайно несправедливото си постановление спрямо Чийсли. Отмъстителят бил обесен няколко месеца по-късно, като завързали на врата му и пищова, с който стрелял срещу сър Джордж Локхарт. — По бележка на автора. .

Лорд-пазителят неволно трепна при споменаването на тази голяма неотдавнашна трагедия. Старицата продължи:

— Чийсли, който уби Локхарт, беше роднина на лорд Рейвънсууд. Чувала съм как той открито, пред няколко свидетели заплашваше да извърши жестокото дело, което стори по-късно. Не се стърпях, макар че положението ми в дома изискваше да си мълча, и му казах: „Намислили сте страшно престъпление, за което ще отговаряте пред всевишния съдия.“ Никога не ще забравя погледа му, когато ми отвърна: „За много неща ще отговарям, ще прибавя и това към тях!“ Та ето защо ви казвам: не преследвайте човек, доведен до отчаяние! В жилите на младия Рейвънсууд тече кръвта на Чийсли, а само една капчица от тази кръв е достатъчна, за да възпламени пожар. Казвам ви: пазете се от него!

Съзнателно или случайно сляпата старица засегна слабата струна в душата на лорд-пазителя. Принудени от някои обстоятелства или поради липса на друг начин за отмъщение в онези далечни времена, а и по-скоро шотландските барони често са прибягвали до отчаяното и недостойно средство да убият врага си из засада. Сър Уилям чудесно знаеше това; той знаеше и друго: че причини злини и на младия Едгар Рейвънсууд и имаше пълно основание да очаква мъст от наследника на разорения от него род, подбудена от грубото пристрастие на съдебните органи. Но се опита да скрие от Алис вълнението си; и все пак човек дори по-малко прозорлив от старата Алис би се досетил лесно, че думите й са му повлияли силно. С променен глас сър Уилям възрази, че младият Рейвънсууд е личност честна; в противен случай съдбата на Чийсли трябва да служи за добър урок на всеки, който би намислил да тръгне по неговите стъпки. Изрекъл тези думи, той бързо стана и без да дочака отговор, си тръгна.

Лорд-пазителят измина смълчан и без да спира почти четвърт миля. Дъщеря му, плаха по природа, а при това добре възпитана — според обичая на онези Далечни времена — да почита и безпрекословно да се подчинява на родителската воля, не смееше да прекъсне размислите на баща си.