Кристина Скай: Индия

За нея нямаше значение, че съпругата на Люк не само че цъфтеше от здраве, ами и бе силна като вол.

Същата сутрин от Лондон пристигнаха и уважаваните господа Пендлуърт и Мънктън, очевидно облекчени, че намират приятеля си жив и здрав. Те също се насладиха на гледката на тримата яки мъжаги — Иън, Конър и Торнуд, пленници под железния юмрук на дребната крехка старица.

— Струва ми се, че Конър е доста блед, какво ще кажеш, бабо? — Люк бе подпрял рамо на камината и ухилен до уши наблюдаваше приятеля си, прикован към леглото заедно с другите двама. — Опасявам се, че летенето с балон му се е отразило по-зле, отколкото си признава.

— Такива сте мъжете — заяви с назидателен тон херцогинята. — През по-голямата част от времето причинявате само неприятности. — Даде знак на иконома. — Бийч?

— Да, ваше височество?

— Донеси ми онова бурканче от страничната маса, ако обичаш. — Така въоръжена, лейди Кранфорд се насочи към леглото на Маккинън. — Отвори уста и си вземи лекарството като мъж — нареди тя.

На лицето на младия мъж се изписа отвращение, след като погледна към гъстата кафеникава течност в съда.

— Но наистина, ваше височество, вече съм напълно добре. Просто непосредствено след полета ми се зави свят.

— Не искам да слушам обяснения. Беше блед в продължение на часове, а тази пача от телешки крак ще възстанови силите ти. Не се проявявай като страхливец пред толкова свидетели.

Конър отвори намръщено уста и изгълта отвратителния лек.

— Чудесно. — Херцогинята се обърна, за да избере следващата си жертва. — Сега идва твоят ред, Иън. Раната на бедрото ти се поправя много добре, но не се храниш достатъчно.

Нямаше значение, че снажният й внук току-що бе погълнал три резена бекон, половин хляб и две парчета от най-хубавия сливов сладкиш на готвачката.

Младият мъж обаче знаеше, че няма смисъл да спори, когато баба му изпаднеше в подобно грижовно настроение.

— Много добре, бабо — отвърна той, отвори широко уста и преглътна геройски, като премлясна.

Сега бе ред на Девлин.

— Донеси ми ей онова бурканче, Алексис, детето ми. Време е чичо ти Торн да си вземе лекарството.

Момиченцето изпълни пъргаво указанията на лейди Кранфорд, отворило широко очи при гледката на тримата яки мъже, които старата жена мачкаше като мека глина в ръцете си.

Карлайл погледна към бурканчето, готов да се разбунтува. Ръката го болеше много, макар да отказваше да го признае. На всичкото отгоре лицето му бе поруменяло от леката температура.

— Днес повече няма да пия от това нещо. Досега на три пъти ми напъхахте от него в гърлото.

Очите на Алексис се закръглиха дори още повече.

Но херцогинята само се засмя и удари с бастуна си по пода.

— Ето един куражлия. Това ми харесва, определено ми харесва. Ще бъдеш чудесна партия за моята внучка, Торнуд. Но първо трябва да погълнеш до последната капка това желе, което възвръща силите. А после, ако си послушен, ще ти дам да опиташ от чесновата кашичка, която съм ти приготвила.

Младият мъж набърчи буреносно чело. Но в този момент забеляза умолителния поглед на Индия и, като преглътна острия отговор, който напираше да излезе от устата му, изпи послушно отвратителната смес, докато неговите приятели Пендлуърт и Мънктън се мъчеха да сдържат смеха си.

Този момент избра Алексис, за да постави изподърпаната си кукла на леглото до него.

— Чичо Торн, щях да забравя от всичкото това вълнение. Имам да ти кажа нещо много важно! — Погледна въпросително към лейди Кранфорд. — Може ли, ваша светлост?

— Разбира се, детето ми. Сигурна съм, че чичо ти се нуждае от някакво развлечение. Доста е кисел напоследък — довърши под носа си тя.

Коленете я боляха, ръцете й се бяха вдървили, но се забавляваше повече, отколкото през последните няколко месеца взети заедно.

Момиченцето се обърна отново към своя настойник и подръпна обувките на играчката.

— Всичко стана днес сутринта, когато Джоузефин падна по стълбите — обясни то. — Един от краката й се отдели и открих, че отвътре е куха. — Вълнението й нарасна, когато свали вехтите престилка и рокля и под тях се показа очукано дървено тяло. — И тогава видях, че всичко останало също е кухо. Когато надникнах вътре, открих нещо изумително. — С рязък жест издърпа единия крак на куклата и я разтърси над скута на Девлин. — Виждаш ли сега, чичо Торн?

Върху завивката падна някакво сиво парче плат, последвано от две подобни пакетчета. Младият мъж я погледна и изви едната си вежда.