Кристина Скай - Индия

— Това е свързано с мис Алексис. Става въпрос за онази ужасна лейди Мърчмънт. Работих при нея шест месеца и всяка секунда бе истинска агония. Тя говори и върши такива ужасни неща, а сега планира нещо още по-ужасно, уверявам ви. Но повече не ме интересува, избягах и се отървах от всички тях. И трябва да ви кажа, тъй като ние с Албърт…

Лицето на младата жена поруменя.

Лакеят пристъпи напред, като изпъчи рамене.

— Ние искаме да се оженим, миледи, и това е факт. Казах на Елиза, че няма да имате нищо против нашето желание, тъй като вие не приличате на лейди Марчмънт. Но Елиза иска да сподели нещо и по-добре да го направи сама.

Ръцете на неговата годеница трепереха.

— Аз бях тази, която ви донесе онези заплашителни писма, миледи. Знаех, че лейди Марчмън замисля нещо лошо за вас и не можах да измисля друг начин да ви предупредя. Тя не ме изпуска за момент от очи, разбирате ли. С Алберт се срещахме само когато тя ме изпратеше за свърша нещо. Но аз го помолих да остави онези писма и той го направи, нали има добро сърце. Той не знаеше какво пише в тях, кълна се.

„Поне тази загадка се разреши“ — помисли Индия. Усмихна се на притеснената посетителка.

— О, съмнявам се, че ще уволним Албърт през следващите двайсет години. Той е прекалено изпълнителен, за да направим подобно нещо. Колкото до вас, Елиза, сигурна съм, че ще намерим място и за вас, или тук, в Суолоу Хил, или в къщата ни в Лондон. Бихте ли желали?

— О, мис, ще го направите ли? Бихте ли го направили, след като ви измамих така?

— Вие опитахте да ме предупредите, Елиза. Как мога да ви се сърдя за това?

Алексис потърка бузите си.

— Работили сте за лейди Марчмънт, така ли? Тя е зла, точно както си мислех, нали?

Младата жена закима усилено.

— Всичко, което казахте за нея, е вярно. Мисля, че сте много умна, щом сте го забелязали. — Погледна към Индия. — Винаги съм искала да работя като гувернантка, миледи. Помислих си, че може би…

В гласа й прозвуча копнеж, но не довърши мисълта си.

Лейди Деламиър се засмя.

— В интерес на истината, познавам трима немирници, които имат нужда от твърда, но любяща ръка.

Младата жена се усмихна на момиченцето и протегна ръка към нея.

— Е, в такъв случай, мис Алексис, защо да не видим с какво можем да помогне на готвачката в кухнята? Мистър Албърт ще ни покаже пътя.

Индия проследи смаяно с поглед детето, което последва охотно новата си приятелка, забравила новата травма от последните часове в желанието си „да помогне“ на готвачката, като опита някои от прекрасните й творения.

— Но къде се забави Иън? — обърна се към баба си младата жена. — Помолих го да отиде да види какво става с Девлин и каретата. Все още не се е върнал, а вече мина четвърт час.

Херцогинята кимна.

— Това не е в стила на брат ти — заяви отмерено тя. — Може би момиченцето имаше право. Може би наистина има причина да се тревожим…

Стивънс насочи пистолета си към гърдите на Дев.

— А, сега, Торнуд, надявам се, че ще ми дадеш този диамант.

— Щях да бъда истински глупак, ако го направех. Несъмнено ще ме застреляш веднага, щом го сторя.

Младият мъж говореше с усилие равно, тъй като раната в ръката му, резултат от първия изстрел на секретаря, го болеше много.

— Но аз ще ви застреля така или иначе, лорд Торнуд. Няма да има никаква разлика, както и да постъпите.

Край каретата се чу чаткане на копита. В прозореца на колата се появи лицето на Иън.

— Всичко наред ли е при вас? Индия беше притеснена и ме помоли да…

Пелерината се плъзна по ръката на Стивънс. Очите на лорд Деламиър се разшириха при вида на дулото.

Чу се изстрел и един куршум го одраска бедрото. Силата на изстрела го повали на земята и той се търкулна, свит на топка.

— Жалко за брата на Индия — усмихна се ледено адютантът на Уелингтън. — Но ние не желаем да ни се месят, нали, Торнуд?

Дев не отговори. Полагаше усилия да стои с изправен гръбнак, докато кръвта напояваше все по-голяма част от ризата му. Съзнаваше обаче, че сега бе единственият му шанс да се измъкне.

Внезапно се хвърли напред, блъсна спътника си в единия край на файтона и изби пистолета от ръката му. Обърна се, изруга, отвори вратата и се приготви да скочи, макар точно сега да се движеха в галоп.

Този миг колебание го погуби.

— Ще си платиш за това, Торнуд — изръмжа Стивънс.

И ботушът му се стовари върху хълбока на младия мъж.

Индия се изправи рязко.

— Отивам при тях. Нещо не е наред, бабо, чувствам го.