Кристина Скай - Индия

Пръстите им се сплетоха още по-силно.

— А останалите диаманти?

Вече бяха в подножието на стълбището и Карлайл оглеждаше лъскавите мраморни коридори, залети от слънцето, къщата, изпълнена със съкровища, събирани в продължение на пет века от упоритите членове на едно жизнерадостно семейство, чиято история бе важна част от историята на самата Англия.

Усмихна се за момент на самия себе си. Надяваше се, че е достатъчно силен и умен, за да успее да върви в крак с жените на Деламиърови.

— Сега, след като хванахме трима от бандата, скоро ще открием и останалите. Те не са от онези, които си държат езика зад зъбите. Освен това вече имаме още един ориентир. Разбрахме, че имат особен белег на дясната китка.

— Изгряващо слънце — прошепна замислено младата жена. — Аврора.

— Много си съобразителна, съпруго моя. Имаш вроден нюх за тези неща.

— Трябва да го запомня. Ако не ми запълваш както трябва времето, може да изчезна в изпълнение на една или друга мисия.

Изражението на Торн стана сериозно.

— Няма да направиш подобно нещо, ако ти е мил животът. Край на нощните походи и вземането на интервюта от речни пирати, предупреждавам те.

— Дори ако са много красиви ли? Дори ако си нараняват рамото, като прелитат на палубата, за да опитат да ме спасят от проблеми, които съм си създала сама?

Девлин я изгледа замислено.

— Струва ми се, че можем да уредим нещо, ma mie. Ти допадна на екипажа на „Циганката“. Може да успеем да поплаваме с тях надолу по реката. — На устните му заигра усмивка. — Ако условията са приемливи, разбира се.

Индия прокара леко пръст по рамото му.

— О, подозирам, че условията могат да бъдат изключително приемливи.

Бяха почти в края на мраморния коридор, когато от един от салоните в задната част на къщата се дочу зноен смях.

Младият мъж замръзна. Потърси погледа на своята любима.

— Това не може да е…

Но беше точно тя. В същия този момент лейди Хелена Марчмънт седеше до херцогиня Кранфорд и отпиваше деликатно чай от изключително фината си чаша от севърски порцелан.

— Да се връщаме — прошепна Карлайл. — Ако побързаме, изобщо няма да ни види.

Но вече беше късно.

— А, ето ви и вас — каза херцогинята и се изправи царствено. — С лейди Марчмънт точно говорехме за вас. — В проницателните й сини очи пламнаха дяволити искри. — Казах й колко щастливи ни направи съобщението за предстоящата ви женитба.

Лейди Хелена гледаше с непроницаемо изражение двете фигури до вратата.

— Новината ме изненада доста, но предполагам, че в случая е проговорил войникът в лорд Торнуд. Напълно по военному — набелязваш целта, планираш акцията и се спускаш напред, без да се замислиш.

— Това се оказа доста резултатно за нас в Брюксел — прошепна Дев, като сведе поглед към своята любима и й се усмихна. — Струва ми се, че сега отново проработи успешно.

Графинята се изправи сред облак от дантела и атлазени панделки.

— Не искам да досаждам. Дойдох от Лондон, защото бях загрижена за децата. Донесох подарък за Алексис, ако е възможно да я видя.

След като погледна към Торн, лейди Кранфорд кимна.

— Мисля, че ще я намерите в розовата градина. Играеше на криеница с Иън и другите двама палавници.

Хелена Марчмънт се усмихна на Индия.

— Желая ви много щастие — прошепна тя, преди да се обърне и да отвори френските прозорци.

Тежкият й парфюм увисна във въздуха, където остана дълго след като бе излязла да търси момиченцето.

— Питам се какво е искала?

Лейди Деламиър се взираше замислено в отдалечаващата се фигура на посетителката.

— Искала е да види теб, разбира се — отвърна решително баба й. — И да разбере дали все още има някакъв шанс с Торнуд. — Ъгълчетата на очите й се присвиха. — Надявам се, че не съм отишла прекалено далеч в разгадаването на положението?

— Бяхте убийствено точна, както винаги — отговори сухо младият мъж. — Виждам, че сред членовете на това семейство трябва винаги да бъда изключително внимателен. — Погледна навън към градината. — Предполагам, че няколкоминутният разговор с графинята няма да навреди на Алексис. А след това ще я отведа.

— Не е добре да изнежваш момичето, знаеш ли — обади се твърдо херцогинята. — Вярно, че е преживяла много, но спомените избледняват бързо. Съветът ми е да не се отнасяш към нея по по-различен начин, отколкото към другите двама.

— Струва ми се, че имате право — отговори бавно Дев. — Въпреки това нещо в тази жена ме прави неспокоен.