Джон Скалзи - Призрачните бригади

— Очаквах шибания Чарлз Ботин — отвърна Матсън и неволно потрепери. — Нали затова го натикахме тоя негодник в кувьоза!

— Но знаеше, че може и да не се получи. Твоите хора ти го казаха.

— Благодаря, че ми го напомни, Сци. — Матсън си вдигна ципа и отиде до умивалника. — Цялото това тъпо начинание се оказа безсмислена загуба на време.

— Той все още може да ни бъде полезен. Съзнанието се нуждае от известно време за ориентиране.

— Робинс и Уилсън казаха, че съзнанието му ще си е наред веднага щом се събуди. — Матсън пъхна ръце под сушилнята. — Проклета машинка — изруга, след като тя не се задейства.

— Никой досега не е опитвал подобно нещо — припомни му Сцилард. — Може би Робинс и Уилсън грешат.

Матсън се изсмя.

— Че грешат, е вярно, без „може би“. Но не за това, за което си мислиш. Въпросът е дали твоите лаборанти ще станат кърмачки на едно напълно съзряло тяло, докато чакаме съзнанието му да се „ориентира“. Лично аз се съмнявам, защото вече знам, че от тази работа няма да излезе нищо. Само си изгубихме времето.

Заряза сушилнята и посегна към кутията с кърпи.

— Свършили са — осведоми го усмихнато Сцилард.

— Естествено, че са свършили! — повтори ядно Матсън. — Можем да произвеждаме войници по поръчка, но не можем да заредим една шибана кутия за кърпи! — Изтръска ръце, после ги обърса гнусливо в панталоните си.

— Ако оставим настрана темата с кърпите — рече Сцилард, — да разбирам ли, че ми предоставяш грижите за нашия моделиран войник? Защото ако е така, ще наредя да му включат МозКома и ще го пратя час по-скоро в учебния взвод.

— Бързаш ли?

— Той е напълно завършен войник от Специалните части — отвърна Сцилард. — Макар да не бързаме за никъде в момента, изпитваме постоянен недостиг от специализирани кадри. Винаги са ни нужни повече, отколкото притежаваме. Така че, поне за мен, нашето малко отроче ще е от полза.

— Какъв оптимизъм! — Матсън смръщи вежди.

Сцилард отново се усмихна.

— Нали знаеш как кръщаваме нашите войници?

— На разни учени и художници.

— На учени и философи — поправи го Сцилард. — Става въпрос за фамилията. Малките имена са си съвсем обикновени. Аз например съм кръстен на Лео Сцилард. Един от учените, създали първата атомна бомба — факт, заради който по-късно той изпитвал непреодолими угризения.

— Сци, знам кой е Лео Сцилард — тросна се Матсън.

— Не исках да те обидя — рече Сцилард. — Макар че човек никога не може да е сигурен, когато става дума за вас, живородените. Имате странни празнини в познанията си.

— Защото в ученическите години зяпахме съученичките — тросна се Матсън. — И затова сме пропуснали да натрупаме безценни сведения за отдавна измрели учени.

— Ами нека тогава те просветля — продължи спокойно Сцилард. — Освен таланта си в науката Сцилард е притежавал и известни ясновидски способности. Предсказал е двете световни войни и някои други исторически събития на Земята. Между другото, бил е страхотен параноик. Живеел в хотел, с винаги стегнат багаж за евакуация. За всеки случай.

— Невероятно. Не разбирам обаче накъде биеш?

— Не претендирам, че съм свързан по какъвто и да било начин с Лео Сцилард — заяви генералът. — Общото ни единствено е фамилията. Но ми се струва, че споделям неговия талант да предсказвам разни неща, особено когато става въпрос за войни. Та според мен войната, в която предстои да участваме, ще е доста гадна. Не си въобразявам, говоря въз основа на данните от разузнаването. Не е необходимо да си гений, за да си дадеш сметка какво ще означава за човечеството да се изправи срещу три различни раси. — Сцилард кимна към лабораторията. — Този войник може да не притежава спомените на Ботин, но въпреки това го носи в себе си — поне що се отнася до гените. Смятам, че това може да се окаже важно особено сега, когато се нуждаем от всичко, на което бихме могли да разчитаме. Наречи го, ако щеш, моя „стегнат багаж“.

— Искаш го само защото вярваш на интуицията си.

— И на някои други неща.

— Сци, понякога ужасно ти личи, че си още юноша — захили се Матсън.

— Преотстъпвате ли ми този войник, генерале? — попита официално Сцилард.

Матсън махна небрежно с ръка.

— Ваш е, генерале. Радвайте му се. Ако не друго, поне няма да се тревожа за момента, когато отново стане предател.

— Благодаря.

— И какво ще правиш с новата си играчка? — попита Матсън.

— Като за начало — отвърна Сцилард — ще трябва да му измислим име.