Джон Скалзи - Призрачните бригади

Съществуват и други модификации, много от тях експериментални, тествани при ограничени групи екземпляри, за да се провери тяхната ефикасност. Ако ефикасността бъде потвърдена, модификациите се въвеждат и при останалите войници от Специалните части и залягат в списъка за потенциални подобрения в следващото поколение пехотни единици на Колониалните отбранителни сили. Ако модификациите са неудачни, изчезват заедно със смъртта на опитния екземпляр.

Войниците от Специалните части съзряват до размерите на новородено само за двайсет и девет дни и след шестнайсет седмици в пригодените към ускорен метаболизъм инкубатори достигат зрелост. За разлика от тях, опитите на учените от Колониалните сили да постигнат подобно бързо развитие приключват с „изгаряне“ на телата в собствената им метаболитна топлина. Малкото ембриони, които не умират и не биват изхвърляни навън, страдат от тежки ДНК-транскрипционни грешки, водещи до появата на несъвместими с живота мутации и ракови заболявания. Изглежда, поне на този етап периодът от шестнайсет седмици до пълно развитие на индивида е границата за химична стабилност дори на модифицираната ДНК. В края на шестнайсетата седмица програмата за растеж въвежда синтетичен хормон, който преустановява ускореното развитие на тялото и го връща към нормални темпове.

В периода на този растеж инкубаторът непрестанно „тренира“ тялото, за да го заздрави и да позволи на притежателя му да го използва от момента на неговото пробуждане. В мозъка МозКом създава общи невронни „магистрали“, стимулиращи центровете за развитие на органите, и се подготвя за момента, когато войникът ще дойде в съзнание и ще трябва да прекрачи от „нищото“ в „нещото“.

За повечето войници на този етап остава единствено да бъдат подложени на трансфер — тоест на „раждане“ и започване на военния живот, за който са предназначени. За някои от тях обаче все още има една допълнителна стъпка.

Сцилард даде знак на лаборантите и те се заеха с работата си. Уилсън бе съсредоточен върху апаратурата и чакаше знак, че прехвърлянето е започнало. Лаборантите потвърдиха, че са готови, и той натисна пусковия бутон. Машината започна едва доловимо да бръмчи. Тялото в кувьоза оставаше неподвижно. След няколко минути Уилсън и лаборантите се спогледаха, после кимнаха на Робинс и той се обърна към Матсън и докладва:

— Приключихме.

— Само толкова? — Матсън погледна тялото в кувьоза. — Не ми изглежда различен. По-скоро като някой в дълбока кома.

— Още не са го събудили — обясни Робинс. — Искат да знаят как предпочитате да го направят. Процедурата при войниците от Специалните части изисква МозКомът да бъде включен в режим на пълно интегриране. Това създава у войника временно усещане за собственото аз, докато той сам не изгради такова. Но тъй като тук вече може да има съзнание, те се опасяват, че ако следват същия процес, може да предизвикат сериозни смущения в личността.

Матсън изсумтя, озадачен от неочаквания проблем.

— Събудете го, без да включвате МозКома. Ако този човек е Ботин, искам го в ясно съзнание. Очаквам да науча от него важни неща.

— Слушам, сър — отвърна Робинс.

— Ако всичко е наред, той ще знае кой е в мига, когато се събуди, нали? — попита Матсън.

Робинс погледна Уилсън, който ги слушаше. Уилсън вдигна рамене и кимна неуверено.

— Предполагаме — рече Робинс.

— Хубаво. Щом е тъй, искам аз да съм първото нещо, което ще види. — Матсън отиде до кувьоза и се наведе над неподвижното тяло. — Хайде събудете го този кучи син.

Робинс кимна на двамата лаборанти и единият от тях постави пръст върху малкото контролно табло.

Тялото подскочи, точно както го правят хората, когато се пробуждат по време на сън, при който пропадат в бездна. Клепачите трепнаха, после се повдигнаха. Очите се завъртяха в орбитите и се спряха върху лицето на Матсън, който се беше ухилил широко.

— Здрасти, Ботин — подхвърли Матсън. — Сигурно си страшно изненадан, че ме виждаш.

Тялото се изпъна и повдигна глава, сякаш искаше да каже нещо. Матсън се наведе услужливо.

И изведнъж се раздаде оглушителен писък.

Генерал Сцилард откри Матсън в тоалетната на трансферната лаборатория и попита любезно:

— Как е ухото?

— Що за тъп въпрос, Сци? — ядоса се Матсън, докато пикаеше в писоара. — Нека на теб някакъв безмозъчен идиот ти изкрещи от толкова близко и тогава ще разбереш как се чувствам.

— Той не е безмозъчен идиот — обясни спокойно Сцилард. — Вие събудихте новороден войник от Специалните части с изключен МозКом. Същество, което няма собствено аз. И то направи каквото би направило всяко новородено. А ти какво очакваше?