Джон Скалзи - Призрачните бригади

Учените от отдела на Специалните части не са така превзети. Първата им крачка при конструирането на всеки нов телесен модел е да отделят и изключат ненужния генетичен материал. Това, което остава, е стройна, лишена от излишни завъртулки ДНК, която все още е напълно безполезна — редактирането на човешкия геном разрушава хромозомния й строеж и я лишава от способността за възпроизводство. Но това е само първата крачка. Сглобяването и прекодирането на новия геном е много по-късен етап.

Новата, по-къса ДНК се състои само от онези гени, които правят мъжа или жената такива, каквито са, но това все още не е достатъчно. Човешкият генотип не позволява на своя фенотип онази пластичност, от която се нуждаят учените от Специалните части, или с други думи, нашите гени не са в състояние да създадат свръхчовеците, които са нужни за Специалните части. Това, което остава от човешкия геном, се разглобява на съставните части, преработва се и се сглобява наново, за да създаде гени, кодиращи значително подобрени способности. Естествено този процес включва и въвеждането на допълнителни гени, или генетичен материал. Гените, които идват от други човешки същества, обикновено не създават затруднения в съчетаването, тъй като човешкият геном по принцип е построен така, че да приема генетична информация от други човешки геноми (естественият процес, при който това обикновено става, се нарича оплождане). Няма затруднения при използването на генетичен материал и от други земни видове, след като всички живи същества на Земята са изградени върху общи генетични основи.

Много по-трудно е въвеждането на генетичен материал от неземни раси. Някои планети притежават сходни със земните генетични структури и са възприемчиви за известна част от нуклеотидите, участващи в земния генетичен материал (може би не случайно, тъй като разумните същества от тези планети понякога ядат хора, както рреите например, които смятат човешкото месо за голям деликатес). Но повечето космически раси притежават генетични структури и компоненти, коренно различни от тези на земните обитатели. Използването на техните гени не е само „кройка, шев и кърпеж“.

Учените от Специалните части са решили този проблем чрез създаването на „сравняващо устройство“, което разчита чуждоземната ДНК и след това подава „превода“ й в земен вариант — ако успее да се развие, получената ДНК ще създаде живо същество, което максимално да наподобява по външен вид и функции своя първоизточник. Гените от тези „транслитерирани“ същества се използват при синтеза на ДНК за войници от Специалните части.

Окончателният резултат от това генетично планиране е ДНК, която се кодира в същество, използващо за модел човека, но съвсем различно от него — до такава степен, че в крайната фаза на своето развитие, ако му бъде позволено да я достигне, разбира се, би накарало създателката на Франкенщайн Мери Шели да се обърне в гроба. Стигнали тази максимална точка на отдалеченост от човешкия ДНК строеж, учените от Специалните части използват натрупания материал за съставянето на формула, от която да произлезе същество с познати човешки форми и пропорции. Немалко учени смятат този етап за един от най-трудните в целия процес, а някои от тях го определят дори като излишен и ненужен. Получената ДНК осигурява на своя притежател свръхчовешки възможности в човешки облик. Дори с добавката на извънземни гени тя все още е много по-къса от оригиналната човешка ДНК, като при това е организирана само в пет хромозомни двойки вместо първоначалните двайсет и три, тоест само с една повече от тази на дрозофилата например. И въпреки че войниците от Специалните части наследяват пола на своя донор и гените, свързани с възпроизводството, се запазват в крайния продукт, те са лишени от Y-хромозома, факт, тревожил непрестанно ранните създатели на тези усъвършенствани тела.

Синтезираната след този дълъг процес ДНК се въвежда в празна зигота, която на свой ред се премества в специален инкубатор и бива внимателно подтикната да премине към митотично делене. Трансформацията от зигота до напълно развит ембрион протича в ускорен режим, с топлинно отделяне до нива, които дори заплашват с денатурация на ДНК. Ето защо инкубаторите се насищат с топлообменящи наноботи, които захранват развиващите се клетки и същевременно поддържат постоянно ниво на температурата вътре.

Но дори сега учените не са приключили с „обезчовечаването“ на бъдещите войници. След биологичните изменения идва ред и на технологичните подобрения. В главите на неродените бойци се инжектират разтвори със специални наноботи, които имат две основни предназначения. Една част от тях се насочва към костно-мозъчното вещество и те го поглъщат, използват го като материал при създаването на УмнаКръв с много по-добър кислородопренасящ капацитет от този на истинската, по-добра кръвосъсирваща функция и изключително висок имунитет срещу всякакви познати причинители на болести. Останалите се преместват в бързоразвиващия се мозък и полагат основите за изграждането на МозКом: интегриран с мозъка компютър, който, когато бъде окончателно завършен, не надхвърля големината на стъклено топче. Разположен дълбоко във вътрешността на мозъка, този компютър е заобиколен от гъста невронна мрежа, изпълняваща ролята на антена, която приема и интерпретира мислите и желанията на субекта, а също разполага със слухови и зрителни рецептори.