Христо Смирненски - Благотворителност ((лекция за неопитните благотворители))

Въпреки неразположението си Дивногласов също е съгласен да изпълни дълга към Родината — майка свята, — и то само за 150 лева.

— Да идем сега при някой хуморист или трагик — съвещава се комисията на улицата. Добре. Отиват в къщата на някой от българските актьори-хумористи. Няма го. Отиват при друг. Няма го. Най-после намират в бирарията един. Но той е с чаша в ръка. Братовчед му си е дошел от фронта и той 200 лева да му дават, едва ли ще мръдне.

— Ний ви даваме 250 лева, и при това целта…

— А да, да… целта! Аз забравих. Щом е тъй, съгласен съм… Тъй, тъй, отечеството!

Комисията отива при някой художник, който също само от любов към милите и „легендарните“ Крали Маркови и Аспарухови потомци е съгласен да вземе само 150 лв. за концертното си рисуване. И тъй нататък, и тъй нататък…

Представлението се дава. Приход значителен. Вие сте възхитени от делото си. Изваждате „някой лев“ за труда си, т. е. за чаша бира, и на другия ден правите сметка. Вадите разхода и учудени се почесвате по тила. Чудно! Вие трябва да занесете на Червения кръст 7 лв. и 25 стотинки. Словом: седем лева и двадесет и пет стотинки.

Първа публикация:„Българан“, г. I, бр. 45 от [3 март] 1917 г. с подпис Ведбал

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4257]

Последна редакция: 2007-11-19 17:00:00