Хенри Слесар - Изпитът

В единайсет без пет извикаха името на Джордан.

— Успех, синко! — прошепна баща му, без да го погледне. — Когато тестът приключи, ще дойда да те взема.

Дики отиде до вратата и завъртя топката. Вътре беше сумрачно и едва различи облечения в сива туника служител.

— Седни — каза тихо мъжът и посочи висок стол до бюрото. — Казваш се Ричард Джордан, нали?

— Да, господине.

— Номерът ти в класификатора е 600–115. Изпий това, Ричард.

Подаде му пластмасова чаша от бюрото. Течността беше гъста и едва наподобяваше обещания ментов сироп. Дики погълна съдържанието и върна чашата.

Момчето мълчеше и усещаше, че му се приспива, докато мъжът усилено драскаше върху някакъв лист. После служителят погледна часовника си и се изправи само на няколко инча от лицето на Дики. Свали прикачения към туниката си предмет с формата на писалка и го размаха пред очите на момчето.

— Добре. Ела с мен, Ричард.

Заведе Дики в края на стаята, където пред машина с множество скали имаше дървено кресло. На лявата му дръжка бе прикрепен микрофон. Когато момчето седна, откри, че микрофонът е удобно сложен точно пред устата му.

— А сега се отпусни, Ричард. Ще ти бъдат зададени въпроси, после ще трябва да си помислиш. Отговорите съобщавай в микрофона. Останалото е грижа на машината.

— Добре, господине.

— Оставаш сам. Когато се съсредоточиш, просто кажи „Готов съм“.

— Добре, господине.

Мъжът стисна окуражително рамото му и излезе.

Дики каза: „Готов съм“.

Светнаха лампички, чу се шум от въртящ се механизъм. Прозвуча глас:

— Довършете следната поредица: едно, четири, седем, десет…

Господин и госпожа Джордан седяха мълчаливо в гостната.

Беше почти четири, когато телефонът иззвъня. Жената се опита да стигне първа, но мъжът се оказа по-бърз.

— Господин Джордан?

Равен тон. Делови официален глас.

— Да, на телефона.

— Обаждам се от Държавното образователно учреждение. Синът ви Ричард Джордан с номер 600–115 приключи държавния изпит. Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че неговият коефициент на интелигентност надхвърля посочения от правителствените разпоредби, правило 84, раздел 5 на Новия кодекс.

В другия край на стаята жената изпищя, без да чува разговора — беше разбрала резултата, изписан върху лицето на мъжа й.

— Можете да уточните и по телефона — безизразно продължи гласът, — дали желаете за тялото да се погрижи администрацията, или ще предпочетете да го погребете лично. Таксата за държавно погребение е десет долара.

© 1958 Хенри Слесар

© Огняна Иванова, превод от английски

Henry Slesar

Examination Day, 1958

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/346]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:52