Николай Сизов - Заплетената следа

— Безполезно е, Йонесян.

Разбрал, че действително е безполезно да предприема каквото и да било, Йонесян отпусна ръце…

Йонесян отдавна вече бе почувствувал, че обръчът се затяга. По улиците на Москва и други градове, където сновеше тия дни, виждаше групи оперативни работници, усилени наряди на народните дружини, забелязваше колко внимателно се проверяват влаковете, автобусите, автомобилите. И затова обмисли бягството си до най-малките подробности. Три пъти се преоблича и гримира. Движеше се по заобиколни пътища, заличаваше следите си. Напущайки Москва, взе такси, стигна до гара Голутвин, прехвърли се в електрическия влак за Рязан, после с крайградски влак пристигна на гара Рузаевка. И чак там се качи на влак за Харков-Казан. Пресметна времето си така, че в крайния пункт на маршрута си — Казан да пристигне половин час преди идването на московския влак. С този влак трябваше да дойде Дмитриева…

И ето, Йонесян е на първия разпит. Той се бе подготвил за борба. Напрегнат, целият наежен, готов да лъже, да извърта, макар че беше безсмислено и глупаво да рита срещу фактите и неопровержимите улики.

— Вие ли сте Владимир Михайлович Йонесян?

— Да, аз съм Йонесян.

— Работили сте в Оренбургския музикален театър?

— Артист от музикалната комедия.

— Признавате ли се за виновен за убийствата в Москва и Иваново?

— Какви убийства? Никого не съм убивал. Това е недоразумение. Искам среща с прокурора.

— Пред вас стои представител на прокуратурата. Можете да изявите претенциите си.

— Е, изявявам. Искам да ми обясните защо съм арестуван.

— Вижте какво, хайде да се разберем. И тъй, повтаряме въпроса. Признавате ли се за виновен в убийствата, извършени в Москва и Иваново през периода от дванайсети декември до осми януари?

— Отново повтарям: това е недоразумение.

— Добре, тогава да караме поред. При обиска след задържането ви от вас е иззето ей това портмоне.

— Не зная, не помня.

— Това беше вчера. Ето вашия подпис под списъка на иззетите от вас вещи. Така ли е? Ваш ли е този подпис?

— Да, мой.

— Значи, това портмоне е било у вас?

— Изглежда, че е било.

— На дванайсети декември то изчезнало от квартирата на Соловиеви, когато там бил убит Толя Соловиев. Можете ли да обясните как е попаднало у вас това портмоне? Мълчите, а? Тогава следващият въпрос. Тази снимка ваша ли е?

— Моя.

— Вие ли сте написали, че я подарявате на Алевтина Дмитриева?

— Да, аз. Подарих я на Алевтина в деня на отпътуването ни от Оренбург.

— Значи, лично сте писали това.

— Да, лично.

— В квартирата на Петровски в Иваново бе открит списък на няколко обитатели на тази сграда, ето този списък. Съдебно-графологичната експертиза установи, че въпросният списък и текстът на фотографията са дело на една и съща ръка. Какво ще кажете по този повод?

— Следващият въпрос. Експертизата установи, че всички убийства, за които става дума, са извършени с туристическа брадвичка, точно такава брадвичка е иззета от вас при задържането. Как ще обясните всичко това?

— Н-не знам. Може да е съвпадение. И експертите грешат.

— Да допуснем, че грешат, макар и рядко. Но тук специфичните щърбини по острието на брадвата съвпадат точно със следите по жертвите. Пак ли мълчите? Тогава обяснете следното: при обиска у вас е намерен паспортът на гражданката Петровска, майка на смъртно ранена ученичка. Какво търси у вас този паспорт? По-нататък: от квартирата на Снегиреви след убийството на Пеня Снегирев е била открадната самобръсначка „Харков“. Тя е намерена между вашите вещи. От квартирата на Гаврилови е изчезнал телевизор „Старт-3“ № 309355234 и часовник „Мир“ № 17172. И телевизорът, и часовникът са открити в квартирата на Коренкова, където сте живели. Какво можете да кажете за това? Е, защо мълчите, Йонесян?… Накрая още един въпрос. Вие сте човек грамотен, трябва да разбирате какво е дактилоскопия. В Министерството на вътрешните работи на Армения е образувана дактилоскопична карта за вас, съден навремето за неотбиване на военната служба и злоупотреба с държавно имущество. Ето я. Отпечатъкът от пръстите, открит върху списъка на квартирантите в Иваново, е идентичен с отпечатъка от пръстите върху вашата дактилоскопична карта. Това е потвърдено от експертизата. Какво ще измислите сега?

— Трябва да се съсредоточа…

Следователят спокойно и неумолимо продължи разпита.

— Ще се съсредоточите, ще имате време за това. Но сега отговорете: признавате ли се за виновен?