Николай Сизов - Заплетената следа

Бюлетинът за произшествията през денонощието беше относително спокоен. Като го прочете, майор Корнеев стана и тръгна към сейфа: трябваше внимателно да проучи делото, което бе постъпило вчера в отдела. Но го спря зумерът на селектора. Полковник Волков, началникът на криминалния отдел, питаше знае ли майорът за случая на „Азовска“.

— Не, още не зная.

— На номер четири е убито момченце. Изглежда, обир. Свържете се с дежурния за града и веднага идете на мястото.

— Слушам — отговори Корнеев и натисна копчето за пряка връзка с дежурната част. — Какво има на „Азовска“?

Дежурният повтори вече чутото от Корнеев и завърши:

— Тръгваме. Ще дойдете ли с нас?

— Не се бавете, ще ви настигна.

След двайсет и пет минути майор Корнеев и капитан Агапов бяха вече на „Азовска“.

Въпреки сериозността си този случай не учуди особено оперативните работници от „Петровка“. Макар и рядко, в огромния град се срещат и такива престъпления. Ще минат няколко дни и убиецът ще бъде открит, изолиран и изправен пред съда.

Никой не можеше да предположи тогава, че този случай е първият от серия тежки престъпления, които ще бъдат извършени едно след друго…

На пътечката в антрето лежеше дванайсет-тринайсетгодишно момче. Убийството беше извършено с остър, сечащ предмет. Квартирата — ограбена. Но престъпникът очевидно е бързал: малко неща е взел.

След внимателен оглед Корнеев и Агапов едва успяха да установят какво е изчезнало. Майката и бащата на убития не искаха да слушат за никакви вещи, а непрекъснато повтаряха едно и също:

— Кой, кой може да е направил това? Кой? Защо именно нашето дете?

Съседите по вход, хора, които цял ден били на двора, не забелязали никого, който да събуди подозрение у тях.

Семейство Соловиеви беше обикновено московско семейство. Родителите работеха, синът учеше. Нямаха широк кръг познати. Ще дойде понякога съседът с жена си, в празници ще прескочат роднини. Толя бил спокойно момче, прекалено съсредоточен и сериозен за годините си. Приятелите му — досущ като него, гледали да стоят по-далеч от буйни, свадливи деца.

Тези сведения бяха много важни, преди всичко защото вратата на квартирата беше здрава, бравата — непипната. Значи, убиецът е бил пуснат там от самото момче. А щом то е било внимателно и предпазливо, излиза, че е познавало човека, комуто е отваряло вратата.

— Но можели да го измамят, да го надвият с хитрост? Нали така? — отговори на тези доводи Корнеев.

— Да, разбира се. Но как? С какво са могли да заблудят детето?

— С някаква уловка, измама, която не буди съмнение. Например с глас, който прилича на гласа на баща му…

— Едва ли. Стопанинът на къщата отсъствувал и го очаквали чак на другия ден. И въобще… Гласа на баща му… Синът му непременно би го познал. Не, момчето сигурно щяло да усети, че има нещо нередно.

— Тогава може би представител на училището? — Предположението бе изказано не много уверено, но Корнеев не го отхвърли:

— Е, ще трябва да проверим и това.

Преподавателите и обществениците в училището често посещаваха домовете на учениците в извънучебно време. Наистина малка беше вероятността някой да е навестил Толя, тъкмо когато се готвел сам да отиде на занятия. Установи се, че тоя ден действително никой от училището не е идвал у Соловиеви.

— Престъпникът може да се е вмъкнал в квартирата, като се е представил за служител от домоуправлението?

Няколко дни преди това в семейство Соловиеви станало дума, че трябва да повикат майстор да поправи крановете в банята и в кухнята. Но от домоуправлението отговорили, че никого не са пращали у Соловиеви.

Разпитът на обитателите на сградата показа, че тоя ден из квартирите обикалял… представител на Мосгаз. Отбил се в една квартира, във втора, в трета. Обитателите го посрещали радушно. Кой го черпел с кафе, кой го канел да поседне да закуси. Но след като проверявал горелките на газовите печки, оглеждал бегло апартамента и подушвал дали не мирише на газ, майсторът си отивал. Хората не се обиждали. Бърза човекът. Апартаменти колкото щеш, а трябва да се позанимае с всеки…

Обиколката на апартаментите от служители на газоснабдяването е нещо обичайно. Но защо домоуправлението не е знаело за това?

Агапов отиде в кантората на Мосгаз, обслужваща този микрорайон. Корнеев го чакаше с нетърпение да се обади по телефона. След един час Агапов съобщи, че никой от работниците на кантората не е работил на „Азовска“.