Николай Сизов - Заплетената следа

Корнеев докладва на началника на криминалния отдел Волков:

— Ако се съди по това, че в квартирата всичко е преровено, разхвърляно, престъпникът е търсел пари или ценности. И възможно е момчето да е загинало по-скоро като евентуален свидетел. Известно е, че грабителят не е намерил нито много пари, нито ценности. А щом се е решил на убийство, изглежда, че парите са му били крайно нужни. И не е изключено да се опита да си ги набави от друго място и по друг начин. Трябва да се засили наблюдението в новите микрорайони. Ако престъпникът се прояви, това ще стане именно там: хората току-що се събират, никой никого не познава. Прави впечатление и още един факт: престъпникът не е московчанин… Защо мисля така? Преди да извърши престъплението, се показал пред няколко души. Значи, не се страхувал, че после ще го познаят, следователно не е възнамерявал да остане дълго в столицата. И още една подробност: подчертан южен акцент. Разбира се, в Москва пристигат сума външни хора. Но ако човек живее тук, акцентът постепенно се смекчава, става по-незабележим.

Волков забеляза недоволно:

— Аргументите ви са интересни и убедителни. Обаче къде е той, престъпникът? Включихме в групата най-опитните хора, а резултати няма.

— Навярно изчаква някъде или е запрашил към друг град. Търсим, другарю полковник. Но според мен трябва да се усили охраната в новите микрорайони.

Вечерта по улиците на града и краймосковските градове се появиха допълнителни милиционерски патрули, наряди от дружинници.

Минаха още два дни.

— Е, какво ще кажете, криминалисти? Къде може да се е дянал убиецът? — обърна се Волков на следващото заседание към работниците от оперативните служби, които водеха следствието.

— Ако престъпникът е в Москва, няма къде да отиде — обади се уверено един от оперативните работници.

— А аз се страхувам, че вече е отишъл. Пет дни не са малко време.

Съвещанието още не бе завършило, когато телефонът иззвъня. Волков вдигна слушалката:

— Слушам, другарю комисар…

Внезапно полковникът пребледня и всички разбраха, че съобщението на комисаря е извънредно сериозно.

Когато завърши разговора с комисаря, Волков съобщи на присъствуващите:

— Днес в Иваново между десет и дванайсет часа са извършени няколко убийства. Непознат се представял за работник от градското газоснабдяване. От няколко апартамента са задигнати облигации от държавните заеми, различни вещи, а също паспортът на майката на един от пострадалите. А вие уверявате: няма къде да отиде. Както виждате, отишъл. И успял да свърши толкова работа! — възкликна раздразнено началникът на московската криминална милиция.

Всеки ден с автомобили, влакове, самолети в Москва пристигат стотици хиляди хора. Приблизително толкова напущат столицата на път за различни краища на страната. Невъзможно е да се провери всеки пътник. И все пак недоволството на полковника беше обяснимо. Характерните подробности, „почеркът“ на престъплението на „Азовска“, които се повтаряха точно в Иваново, даваха основания да се предположи, че действува един и същ престъпник.

Група работници от криминалния отдел незабавно отлетяха за Иваново.

Тук вече бяха взети оперативни мерки. На железопътните и автобусните гари, в аеропристанището се проверяваха всички подозрителни лица, наблюдаваха се всички пътища за влизане в областния център и за излизане от него.

Подробните разговори с обитателите на сградите, където бяха извършени престъпленията, убедиха окончателно всички, че в Иваново се е подвизавал същият човек. Същият похват, за да се вмъкне в апартаментите, същите цели: търсене на ценности и пари.

Престъпникът си е служил с всевъзможни хитрости, за да се подсигури, да не остави следи. Не свалял ръкавиците си, когато „проверявал“ горелките на газовите, печки и пишел нещо в тетрадките. Не бил приказлив, стараел се да говори тихо: страхувал се да не запомнят гласа му. Не си свалял шапката: косата е много характерен белег.

В квартирата на Петровски бе намерен лист, откъснат от общата тетрадка на квадратчета, с презимената на гражданите, чиито апартаменти обходил „представителят на газоснабдяването“. Престъпникът бе оставил две улики едновременно: почерк и неясни отпечатъци от пръстите. Това не беше без значение за следствието. Но нито един от стотиците работници на московските и ивановските газификационни служби, на десетките домоуправления, на водопроводните, телефонните и радиофикационните служби, на пощенските клонове нямаше почерк, идентичен със запечатания на листа. Огромният труд на служителите от милицията още не даваше резултати…