Симеон Симов - Забавлявали се до смърт

— Бих искал да чуя мнението Ви, Втори.

— Според мен в случая не става дума за човешка грешка. Те са нарушили забраната по заповед. Строго погледнато и инструкциите на автоматиката са изпълнени стриктно. Проблемът е там, че повредите в управляващата система на кораба-майка са предизвикали подаването на погрешни инструкции.

— И къде точно е грешката, според Вас?

— Основната грешка се състои в започването на колонизационния процес по доста хаотичен начин, който не позволява развитие по-далеч от мъртвата точка, която наблюдаваме. Особено при специфичните условия на тази планета.

— Не смятате ли, че всичко е провокирано от екипажа на станцията?

— Мисля, че те по-скоро са потърсили личното си спасение. Предполагам, че все още могат да се открият останките от капсулата им някъде по повърхността.

— Но дори всичко това да е така, не разбирам как е възможно колонията да е съществувала толкова години и да загине сякаш в чест на нашето пристигане. Според мен, ако те действително бяха регистрирали присъствието ни, щяха да реагират по по-адекватен начин.

— Не съм съвсем сигурен в това. Позволете да Ви припомня основния аргумент при въвеждането на забраната върху създаването на самостоятелни колонии. Дори в онези времена, опитът натрупан от първите такива поселения показвал, че тяхното развитие почти неминуемо води до формирането на общества с доста различно, за да не кажа извратено устройство, които по правило се оказват неустойчиви на външни сътресения.

— Предполагам, че имате предвид влиянието на изолацията им?

— Именно. Но в случая смятам, че този проблем се е преплел с немаловажния въпрос за почти пълната автоматизация на станциите от първо поколение. Имам предвид това, че предоверяването на техниката, в не чак толкова редките случаи на принудителен пространствен преход, е фатално, защото в такива ситуации, все още не напълно известно защо, машината се оказва по-неблагонадежден носител на информация от живата материя.

— Корабът-майка по някакъв начин е станал причина за смъртта на колонистите при пристигането ни, така ли?

— Не съвсем. По-скоро бих го нарекъл повод. Всъщност колонистите до известна степен сами са предизвикали смъртта си. Краят на това поселение е бил предопределен още при създаването му.

— Какво искате да кажете? — учудено попита Капитанът.

— Тази колония се е развила по много ускорен път, илюстрирайки, ако мога така да се изразя, „тъмната“ страна на еволюцията — процесът на натрупване на организационни нива.

— Мисля, че навлизаме в сфера, която се намира извън нашата компетенция.

— Моля, изслушайте ме, все пак.

— Е, добре, разказвайте.

— Знаете, че живата материя винаги е образувала все по-големи организационни единици, започвайки от едноклетъчните, погълнали други самостоятелно живеещи прокариоти, превръщайки ги в свои органели, за да премине през колониите, съставени от самостоятелни, но образуващи едно цяло клетки, достигайки до комплексни съобщества на базата на сложно устроени индивиди. Всъщност това е един от двата пътя на еволюцията, водещ до привиден парадокс, ако сравним един самостоятелно живеещ бозайник с мравуняка. Взета поотделно, всяка мравка има по-просто устройство в сравнение с бозайника, но функционалната единица, каквато е мравунякът е по-жизнеспособна и независима от външни влияния.

— Опитвам се да намеря връзката с конкретния случай, но за съжаление не ми се отдава — с нескрита ирония въздъхна Капитанът.

— Мисля, че връзката е пряка. Това, което в най-голяма степен различава човека от останалия жив свят е фактът, че той е изградил още едно ниво на организация. При него, за разлика от всички други организми, не само всички индивиди са част от организационни единици, а всички индивиди са организирани помежду си.

— Не мога да не попитам отново, къде виждате връзката с това, което наблюдаваме тук?

— Работата е там — невъзмутимо продължи Вторият, — че човешкият вид никога не е имал друг избор за подобряване на взаимодействието между индивидите, освен усъвършенстването на средствата за комуникация. Дори би могло да се каже, че именно този стремеж винаги е бил основен двигател за неговия прогрес.

— Искрено се възхищавам на Вашата информираност, Втори — саркастично отбеляза Капитанът, — но не мисля, че разполагаме с достатъчно време за подобни теоретични разработки.

— Разрешете да довърша, Капитане.

— По-накратко, ако обичате.