Стоил Симов - От Витоша до Мамаевкурган

По време на танците се иззвъня на вратата — домакинята Люда отиде да отвори и се върна набързо и при запитването кой е дошъл направи гримаса и каза „свекъра“. Аз веднага се обадих, че разлика към свекър и свекърва у тях и у нас няма.

В живота ми тази вечер ще остане като един вечен спомен за свои.

На другия ден сутринта трябваше да поемем обратно за Родината. Тук не споменавам детайлно какво сме видели и научили, но това е предмет на доклад, който сме представили на министъра на химическата промишленост в Панков, който е един достоен българин и от който могат да се поучат много наши държавници.

Намираме се на аерогара Волгоград и след малко ще оставим само спомени за този град-герой, където започна крушението на фашизма, за да завърши в бърлогата в Берлин. Зад нас остава величието на Мамаевкурган, на вдигнатия меч на Матушка Русия, който е посичал много агресори. Тук остават тези свещени места, огъня на вечната слава, воденицата, тракторния завод, ГУМ — където е щабът на фелдмаршал Паулус и където се е предал. Тук остават гробовете на мирното население и войните начело с генерал Василий Гуйнов.

Тук има отново една весела случка. При отиване в командировка имахме осигурени „О кей“ само Москва — Волгоград и обратно — Волгоград — Москва. Това накара веселия колега Димитров да каже, че аз — Стоил Симов имам „О кей“ само Курил — Кумарица. Както и да е, поехме за Москва — аерогарата.

Домидедово от там с таксиметров превоз отидохме в хотела на нашето посолство в Москва. На сутринта от нашето посолство трябваше да ни поеме НИСА, която да ни откара на Шереметиево.

В 22 часа излиташе самолет със светски туристи за Варна. Понеже, както винаги, ние не сме точни, нашата кола закъсня и когато пристигнахме самолетът беше готов да излети — само нас чакаха. Бързо, през глава, проверки, оформяне на документи и поставяне печати, се намерихме в улея и от там — на самолета.

Варна ни посрещна весела и светла. От там с влака се прибрахме в София с много спомени и много видяни и изучени неща.

Нека ми простят читателите, ако съм ги отегчил. Аз съм описал само истини, ненатруфени — такива, каквито са.

В началото споменах за приликите на Волгоград и родното ми село Железница. Като една от приликите е че и там, покрай Волгоград, протича една река, Волга, а край Железница също минава селската река, която е „малко по-малка от Волга“. От западната страна на Волгоград е Мамаевкурган, а на Железница — Граовище, св. Илия и св. Спас — възвишения, които са естествени отбранители. Вековните дъбове на св. Спас и св. Георги напомнят на поколенията за величието на този край, където в миналото е наричан „Мала света гора“ със своите шест-седем манастира с вековни гори. Сравненията са само в релефа на местността. Волгоград ще остане като планета в човешката история, която не може да се помрачи от нищо и ще свети и осветява пътя на идните поколения, що значи родна Земя.

© Стоил Симов

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2413]

Последна редакция: 2007-02-06 22:39:22