Стоил Симов: От Витоша до Мамаевкурган

От Аерогарата ни поеха нашите колеги от Волжкия завод „50 години СССР“.

Минахме по огромната стена преграждаща Волга. Това е уникално хидросъоръжение, по което преминава панорамен път. Тук има специални шлюзове за преминаване на кораби, а самата Волга преградена представлява море на около 130 километра на север.

Пристигнахме в град Волжки — нов град, израснал след войната и достигнал до големината на гр. Бургас само за десетина години. Настанихме се в общежитието на завода. А вечерта се състоя братска среща с ръководството на завода начело с Главният инженер. Тази среща бе много сърдечна. Както казах и по-горе, нашата група се водеше от гл. технолог инж. Каменов. Той имаше и две техноложки — Ненова и Ламбова, един машинен инженер Главов и ние двамата гл. специалисти Димитров и аз — Симов. Покрай бойките речи от ръководителите на срещата се завързаха и весели вицове и ситуации.

Нашият най-млад представител Главов бе излязъл някъде навън. Аз отидох да го търся. Попитах портиерката на типичен българо-руски език:

— А где К. Главов?

— Он идьот. — отговори портиерката.

Това го знам, но когато се върнах в залата с нашите домакини това предизвика бурни овации и смях. Изключително весело протече тази първа среща с нашите домакини колеги каучукари. На сутринта бяхме приети от Главният директор на завода и разпределени по специалисти и опита им в производството, техническо и технологично оборудване. Аз бях разпределен към отдела за техническа безопасност. Отделът се състоеше от 5 специалисти — 4 жени и един мъж, който беше началник на отдела, но в този момент беше в домашен отпуск. Заместваше го инж. Роза от отдела. В завода имаше строг ред. Влиза се само с перфокарти, а на входа стоят две жени полицайки, въоръжени в униформа и външен човек може да влезе само с разрешение на гл. Директор. Същият ме преведе до самия портал и ме представи на въпросните часови, с които се запознахме и след това ме пуснаха. Първото мое посещение беше на цеха за изготвяне на каучукови смеси, което както е известно на познавачите на каучуковото производство — каучука е в основата на това производство.

Въпреки твърдения на някои „доброжелатели“ че СССР изостава в техническото и технологично развитие — видяхме едно модерно автоматизирано производство на каучукови смеси. Работят две автоматични линии за производство на смеси от английски тип, на които е достатъчно да дадеш заданието за дадена смес под номер и колко броя смеси искаш със специална карта и започва дозиране на всички съставки на дадена смес като всичко е капсуловано и херметизирано. А е известно в изготвянето на смеси колко ингредиенти са замърсители като сажди, масла и др. Тези линии са на първия етаж и се командват от две момичета-инженери. На кота 0 се намират 28 листоващи валове, които листоват смесените в бемберите смеси.

Нямам намерение да описвам подробно техническото и технологично ниво на този завод, който за месец произвежда каучукови смеси колкото всички наши заводи произвеждат за една година. Тук искам да изтъкна отзивчивостта на съветските хора и специалисти, от обикновения работник до гл. Директор, които ни приеха като свои. Всеки се стремеше да ни запознае с онова, което нас ни интересува. Запознаването беше що-годе ново обучение. Голямото задоволство от обучението порази нашия ръководител инж. Георги Каменов на прощалната вечеря с нашите домакини. Тук не искам да описвам детайлно какво е видяно и изучено. Горното е отразено в доклада на цялата група до министъра Г. Ланков.

Тук искам да спомена някои интересни моменти от престоя ни в гр. Волжки: посещение на пионерски лагер на завода.

Рано една сутрин — почивен ден, бях извикан от гл. инженер да се явя в стаята му и аз отидох. Той ми показа в един чувал една риба около 20 кг, която през нощта са хванали във Волга и приготвили за обед в пионерския лагер в Лучеморие, за където тръгваме. Както разбрахме по-късно, рибата беше „Северюга“. Така се наричаше от нашите домакини. Лучеморие е на около 120 километра от Волжки в степта на брега на Волга. В миналото е било имение на помешчик. След революцията превърнато в безплатна база за почивка на работниците и техните семейства през летните месеци и един голям пионерски лагер за децата. Самият парк, някогашно помешчическо имение е прекрасно място за отдих край брега на великата река. С пристигането си посетихме прекрасен плувен басейн, където се разхлаждат почиващите и децата през горещите летни месеци. След освежителното къпане бяхме из помещенията на различни клубове, където пионерите се обучаваха в различни кръжоци като — шиене, рисуване, дърворезба, приложни занаяти и кръжоци по музика, спорт и други. По-късно бяхме приети на обед от ръководството на лагера, на богат обед. Директорката на лагера — Роза, в далечното минало с прадядо от България, който бил заселен в Украйна. Роза със сълзи на очи изказа своята радост че е видяла свои сънародници. Ние също се почувствахме сред свои.