Стоил Симов: От Витоша до Мамаевкурган

Сутринта с две леки коли потеглихме за Домидедово, което се намира на около 130 км. от Москва. Пристигнахме благополучно на това голямо летище. На огромно табло всяка минута светваха и угасваха светлини, които известяваха за пристигащи и излитащи самолети за Далечния изток, Сахалин, Чукотка. Улеите са може би стотици. Разбрахме, че самолетът за Волгоград ще излети в 11 часа, но не можахме да се ориентираме от коя посока. Свързахме се с бюрото на „Интурист“, където казахме че сме български специалисти и отиваме за Волгоград. Веднага ни взеха багажа и ни закараха на гише за уреждане на документи. Там ни помолиха да си поставим етикети на багажа, където се разви и весел разговор:

— У вас йест бирочки?

— Не, нямаме, обаче няма да откажем, ако ни предложите.

По-късно се разбра, че се касае за етикети за куфарите, а не за бира. Натовариха ни багажа и нас шестимата и се отправихме към самолета за Волгоград. На самолета нямаше още никакви пътници. Това беше един час по-рано. Това го казвам, за да се види какви добри чувства изпитваха съветските хора към нас българите. По-късно запристигаха останалите групи. Запомних футболния отбор на трактор, които гостуваха на ротор от Волгоград и една група жени от Испания — област Андалусия, тръгнали на екскурзия до Волгоград, за да се запознаят с героизма на този народ, минал през всички кръгове на ада.

Разстоянието от Москва до Волгоград за нашите мащаби е голямо, на съветските хора е много късо, около 1 000 километра. През време на полета завързахме разговор за нашите страни, за фашисткия режим на Франко в Испания и продажната политика на Б. Филов у нас. Много ласкави думи бяха казани за Долер ес ибарури като водачка на народния фронт срещу режима на Франко, за наша радост името на Г. Димитров беше споменавано от испанките с изключителна любов и уважение, като водач на съпротивата срещу настъпването на фашизма в Европа. Ние възхвалявахме героизма на испанския народ под ръководството на ИКП за по-добър и щастлив живот, а те величаеха БКП като организатор на септемврийското въстание 1923 г., като връх на героичната борба за свобода и правда. С удоволствие говореха за Ботев и Левски, за Вапцаров и Гео Милев.

С футболистите на трактор стана въпрос за нашите ЦСКА, Левски, Славия и Локо София, които се споменаваха с уважение. Споменаваха се много от великите имена като Гунди, Котков, Д. Пенев, Якимов Соколето.

Тук искам да кажа, че спорта е велико знаме и реклама пред света. И си спомням когато бях в Брюксел, поведох разговор с едно младо момче от коя страна съм, но дълго аз казвах България, а то упорито споменаваше Венгрия. По това време бяха играли ЦСКА и Андерлехт. Щом споменах ЦСКА-Андерлехт момчето извика ЦСКА-България. Това отклонение направих, за да потвърдя казаното по-горе за спорта като реклама в света.

На около 13 хиляди метра синята птица наближаваше Волгоград — град герой преминал през много преизподни за да израсне като огърлица на матушка Волга — величествена, свещена и могъща. Минахме над пясъчна пустиня наподобяваща развълнувано море. А в далечината се очертаваше матушка Русия — онзи велик паметник с вдигнат меч и поглед към цяла Русия. Това е могъщият руски дух и ген, който служи на своя народ. Самолетът пое курс на кацане на летище Волгоград. Забелязаха се много хора, които очакваха гостите както от Испания, футболния отбор от Челябинск така и моята група от град Волжки, които очакваха нас.

Още от стълбата познах нашите посрещачи от каучуковия завод. Много радушно ни посрещнаха. На малък автобус ни повозиха през преправата на великата река към отсрещната страна за град Волжки. Още по пътя шофьора Юра, който е бил малко момче при битката за Сталинград…

Спомени тежки. За една вечер самолетите на фашистите са бомбардирали Волгоград 900 пъти — 3 500 фашистки самолета непрекъснато са стоваряли своята жестокост. Всичко е било сринато със земята. Над 170 000 хил. души, старци, жени и деца са избити, градът е превърнат в руина. Тук аз описвам само някои от спомените на Юра. В книгата си „Дни и нощи“ К. Симонов е описал подробно тази епопея. Когато американски и английски представители са видели тази руина са казали „Това е мъртвина и никога няма да стане град.“ Но съветския социалистически строй изгражда един модерен град като паметник на хилядите герои, които остават в гробовете на тази величава битка, където се поставя началото на краха на фашизма. Ще посоча само общи неща за силата на немската армия при тази битка. Немците разполагат с 22 дивизии, от които 12 танкови — в тези са включени румънски, италиански и други войски. Както е известно немците са спрени с ръкопашен бой в самия град, те са обградени и принудени да се предадат. В плен попадат 220 хиляди пленници заедно с щаба на фелдмаршал Паулус, състоящ се от 22 генерали. Величавата панорама на Мамаевкурган ще напомня във вековете героизма на обикновените съветски хора за своята майка Русия.