Жорж Сименон - Отвореният прозорец

Той направи усилие да сдържи усмивката си!

— Е, какво? — запита комисарят, когато се върна при съдия-следователя и заместник-прокурора.

— Самоубийство! — потвърди последният. — Според лекаря изстрелът е даден на по-малко от петнайсет сантиметра от лицето… Лаже трябва да е имал много силно желание да сложи край на живота си, щом…

Двамата вдигнаха глави, когато Мегре отсече:

— Или да заспи!

— Мислите ли, че…

И погледът на съдията се насочи към госпожа Лаже, на която тъкмо вземаха отпечатъци от пръстите. Тя стоеше надменно изправена.

— Не зная още — призна Мегре. — Ако е престъпление, във всеки случай е добре скроено престъпление… Защото забележете: ние, така да се каже, присъствувахме на него… Сякаш убиецът нарочно е чакал присъствието на полицията…

Когато минаваше съдебният лекар, Мегре го спря.

— А вие, докторе, не забелязахте ли нещо ненормално?

— Бога ми, не… Несъмнено смъртта е настъпила моментално…

— А друго?

— Какво имате предвид?

— Нищо… Лаже трябва да е бил по-зиморничав и от мен… Забележете: облегалката на креслото му опира в радиатора…

Съдия-следователят и заместник-прокурорът се спогледаха. Мегре изчука още веднъж лулата в тока си. От благоприличие бяха закрили лицето на Лаже с кърпа, откачена от мивката. С една дума, следователите бяха свършили работата си и чакаха само знак да се разотиват.

— Я вижте, комисарю — обърна се неочаквано Мегре към кварталния комисар. — Забелязвам на бюрото два телефона: единият е свързан с централата, а другият — вътрешен… Той сигурно има връзка с чакалнята… Ще бъдете ли тъй добър да отидете да ми позвъните оттам?

Комисарят излезе. Зачакаха, наблюдавайки Мегре, който изглеждаше разсеян. Минаха минута-две. После полицейският комисар се върна учуден:

— Не чухте ли нищо?… Аз непрекъснато звънях…

Тогава Мегре:

— Ще благоволите ли да дойдете за малко с мен, господин съдия?

И го поведе към кабинета, където вече бе приел Дешарно и госпожа Лаже.

Мегре стоеше прав, с гръб към огъня, в любимата си поза, и говореше с небрежен глас, сякаш да се извини, че действува толкова експедитивно, и да не оскърбява много съдията.

— Съдбата пожела да пристигна тъкмо навреме и да наблюдавам разсилния…

— Нима той?… Но това е невъзможно, защото…

— Чакайте! И физически, и морално, вие познахте в негово лице един от тия следвоенни несретници, които са може би най-жалкото наследство, оставено ни от войната, във всеки случай най-окаяните й жертви, нали?… Човек, който е бил лейтенант Дешарно, човек, когото тогава положително са ценили високо!… След примирието той не заварва нищо от предишния си живот… Магазинът му е фалирал, жена му умира… И Лаже, чиято безочливост и безскрупулност прави чудеса в тия смутни времена, е човекът, който го спасява…

Мълчание. Мегре пълнеше за четвърти път лулата си.

— Това е всичко! — въздъхна той. — Лаже си служи с Дешарно, както всеки човек като него може да си послужи с един честен човек… А честността на последния много пъти ту се възпротивява, ту заспива, сепва се, бунтува се, така че в края на краищата чувството на Дешарно към тоя, който се представя за негов благодетел, се превръща в омраза… Омраза, подсилена от обстоятелството, че Лаже се сгромолясва на свой ред, тъй че в последна сметка Дешарно е продал честността си за паница леща…

— Не разбирам накъде…

— Накъде бия ли? И аз не зная. Поне до преди малко не разбирах. Представях си само двамата, работодателя и служащия, бившия сержант и бившия лейтенант, които са сменили ролите си… Представях си тая кантора, щурмувана от бедно облечени кредитори и от съдебни пристави, после — търсенето на изход, непогасените полици и чековете без покритие, целия жалък съпровод на подобни банкрути…

— Такъв именно е мотивът на заповедта за арестуване…

— Ще позволите ли за момент?

Мегре отвори вратата, повика Дешарно, който изглеждаше доста изплашен.

— Кажете ми, Дешарно… Колко пъти досега са били подавани съдебни искове срещу Лаже?

— Не зная… Пет или шест пъти…

— И всеки път той се отърваваше, нали?

— Да… Имаше връзки…

— Свободен сте! Благодаря!

И когато разсилният излезе, Мегре се обърна отново към съдията.

— Ето на! Дешарно не е искал оня да се отърве и този път… Както забелязахте, той е болен… Обзалагам се, че има язва, ако не и рак в стомаха… Не е в състояние отсега нататък да си създаде отново положение… Ако Лаже беше арестуван, утре Дешарно щеше да стане несретник, когото рано или късно щяхме да видим пред безплатните кухни за бедняци… Обаче, право или криво, Дешарно смята, че именно Лаже го е направил такъв несретник…