Дан Симънс - Хиперион

Касад работи на Лусус в продължение на една стандартна година, като спести шест хиляди марки и благодарение на физическия труд при гравитация 1,3 g сложи край на марсианската си слаботелесност. По времето, когато използва спестяванията си, за да прелети до Мауи-Обетована с един древен соларен товарен платноход, временно съоръжен с хокингови двигатели, Касад все още беше слаб и висок по стандартите на Мрежата мускулите му, доколкото ги имаше, работеха достатъчно добре според каквито и да било стандарти. Той пристигна на Мауи-Обетована три дни преди там да започне яростната и непопулярна Островна война, и накрая командващият на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: обединени във Фърстсайт толкова се умори да гледа младия Касад да чака в полевия му кабинет, че разреши на младежа да се запише в 23-ти интендантски полк като помощник-водач на хидрогард. Единадесет стандартни месеца по-късно капрал Федман Касад от Дванадесети подвижен пехотен батальон бе получил два отличителни знака за служба, една сенатска похвала за храброст, проявена в Екваториалната кампания на Архипелага и две пурпурни сърца. Освен това бе приет във военното училище на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и изпратен към Мрежата със следващия конвой.

Касад често си мечтаеше за нея. Не бе успял да научи името й — тя никога не произнесе и дума, — но бе в състояние да разпознае нейното докосване и миризмата и сред пълна тъмнина измежду хиляди други. Той си мислеше за нея като за Мистерията.

Когато останалите млади офицери отиваха да търсят проститутки или гаджета сред туземното население, Касад си оставаше в базата или предприемаше дълги разходки до непознати градове. Той пазеше в тайна своята обладаност от Мистерията с пълното съзнание, какво би означавало това в един психиатричен рапорт. Понякога, докато лагеруваха под множество луни или в подобното на утроба укритие с нулево гравитационно поле на някое военно транспортно средство, Касад съзнаваше колко безумна беше в действителност неговата любовна авантюра с този фантом. Но след това си спомняше за малката бенка п,од лявата й гърда, която бе целунал една нощ, чувствайки туптенето на сърцето й под устните си, докато в това време земята се тресеше от стрелбата на големите оръдия край Вердюн. Спомняше си нетърпеливия жест, с който тя отмяташе косата си назад, а бузата й се опираше на бедрото му. И докато младите офицери ходеха в града или в къщурките недалече от базата, Федман Касад прелистваше поредната историческа книга, пробягваше разстоянието по външната граница на лагера или пък провеждаше тактически занимания с инфотерма си.

Не мина много време и Касад привлече вниманието на своите началници.

По време на необявената война със Свободните миньори в Териториите на Лабертовия пръстен именно лейтенант Касад поведе оцелелите пехотни войски и морски гвардейци към пробив през дъното на кухата шахта в стария астероид на Перегрин, за да евакуират персонала на консулството и гражданите на Хегемонията. Но капитан Федман Касад привлече вниманието на цялата Мрежа по време на краткото управление на Новия пророк на Ком Риад.

Капитанът от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос на единствения кораб на Хегемонията на разстояние две високосни години от колониалния свят извършваше посещение на вежливост, когато Новият пророк реши да поведе тридесет милиона шиити от Новия орден срещу два континента от местни собственици на магазини и деветдесет хиляди постоянно пребиваващи неверници от Хегемонията. Капитанът на кораба и петима от действащите му офицери бяха взети в плен. Спешни съобщения по вектора от Тау Сети Сентър настояваха старши офицерът на борда на намиращия се в орбита ХК 8 8 Хегемонски кораб — бел.прев. „Денийв“ да се справи с положението на Ком Риад, да освободи всички заложници и да свали Новия пророк… без да прибягва до употреба на ядрено оръжие в атмосферата на планетата. „Денийв“ беше стара, патрулираща в орбита бракма и не разполагаше с никакви ядрени оръжия, които да използва в атмосферата на планетите. Старши офицер на борда бе капитан Федман Касад от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: обединени.

На третия ден от избухването на революцията Касад приземи единствения щурмови кораб „Денийв“ в главния вътрешен двор на Голямата джамия в Машхад. Той и останалите тридесет и четирима войници от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ наблюдаваха как тълпата нарасна до триста хиляди бойци, удържани единствено от защитното поле на щурмовия кораб и от липсата на заповед за атака от страна на Новия пророк. Самият той вече не беше в Голямата джамия, а бе отлетял в северното полукълбо на Риад, за да участва в тържествата по случай победата там.