Дан Симънс - Хиперион

Резултатът беше мигновен и драматичен. Във всичките случаи улученият мозък и мозъчната течност кипнаха, превърнаха се на пара и пръснаха на парчета обвиващия ги череп. Новият пророк бе по средата на своето всепланетно предаване на живо — буквално по средата на произнасянето на думата „еретичен“, — когато часът стана 1730.

В продължение на близо две минути телевизионните екрани и стени из цялата планета държаха образа на обезглавеното тяло на Новия пророк, кипнато над микрофона. След това Федман Касад се включи на всички вълни, за да обяви, че следващият му краен срок е след един час и всякакви действия срещу заложниците ще бъдат посрещнати с още по-драматична демонстрация на недоволството на Аллах.

Не последваха никакви ответни действия. През онази нощ в орбита около Ком Риад Мистерията посети Касад за първи път след курсантските му години. Той спеше, но посещението бе повече от сън и по-малко от алтернативната действителност на симулациите на ИТМ:ВУО. Жената и той лежаха заедно, завити с леко одеяло под някакъв порутен покрив. Нейната кожа беше топла и наелектризирана, лицето й едва се виждаше като някакъв блед контур на фона на нощния мрак. Над тях звездите тъкмо бяха започнали да чезнат във фалшивата предутринна светлина. Касад разбра, че тя се опитва да му заговори, нежните й устни образуваха думи, които бяха незначително под прага на чуваемостта на Касад. Той се отдръпна за миг назад, за да види по-добре лицето й, и когато направи това, загуби напълно контакта. Събуди се в съня си с мокри страни и долови бученето на корабните системи, които му прозвучаха толкова странно, сякаш чуваше дишането на някакъв полубуден звяр.

Девет стандартни корабни седмици по-късно Касад стоеше изправен пред военния съд на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ във Фрийхолм, Още когато вземаше решението си за Ком Риад, знаеше, че неговите началници няма да имат друг избор, освен да го разпънат на кръст или да го повишат.

ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се гордееха с готовността си за всякакви изненади в Мрежата или в колониалните райони, но се оказаха без никаква подходяща подготовка за битката за Южна Брещ и нейното значение за Новия бушидо.

Кодексът на Новия бушидо, който ръководеше живота на полковник Касад, се бе развил от нуждата на класата на военните да оцелее. След мръсотиите на късния двадесети и ранния двадесет и първи век на старата Земя, когато военни ръководители бяха осъдили своите нации на стратегии, при които цели цивилни общности бяха легитимни мишени, докато техните униформени екзекутори седяха в безопасност в самостоятелни бункери на петдесет метра под земята, отвращението на оцелелите цивилни бе толкова голямо, че за повече от век думата „военен“ беше подкана за линч.

С появата си Новият бушидо съчета вековните понятия за чест и индивидуална храброст с нуждата, винаги когато е възможно, да се пазят цивилните граждани. Освен това той съзря мъдростта в завръщане към донаполеоновите концепции за малки, „нетотални“ воини с определени цели и забранени ексцесии. Кодексът изискваше отказ от ядрените оръжия и от стратегическите бомбандировки във всички, с изключение на най-крайните, случаи, но пък и завръщане към старите средновековни концепции на старата Земя за постановъчни битки между малки професионални въоръжени сили във време, уговорено по взаимно съгласие, на място, където разрушенията на обществена и частна собственост биха били сведени до минимум.

Този кодекс действаше добре през първите четири века от следхеджирската експанзия. Фактът, че съществените технологии бяха съществено замразени за три от тези четири века, работеше в полза на Хегемонията, тъй като нейният монопол върху използването на телепортатори позволяваше да доставя скромните ресурси на ВЪОЖЕНИТЕ СИЛИ на подходящото място за нужното време. Дори и когато бяха отделени от неизбежните високосни години време-дълг, нито един колониален или независим свят не можеше да се надява да се равнява по мощ с Хегемонията. Инциденти от рода на политическото въстание на Мауи-Обетована с нейната уникална партизанска война или религиозното безумство на Ком Риад се потушаваха бързо и твърдо и всякакви ексцесии в кампаниите, само подчертаваха важността от завръщането към строгия кодекс на Новия Бушидо. Но независимо от всички изчисления и подготовката на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ никой не бе предвидил в достатъчна степен неизбежната конфронтация с прокудените.

Прокудените бяха единствената външна заплаха за Хегемонията през четирите века, откакто, предците на варварските орди бяха напуснали Слънчевата система с недодялания си флот от недобре уплътнени градове „O’Нийл“, блуждаещи астероиди и експериментални кометни фермерски струпвания. Дори след като прокудените се сдобиха с хокинговия двигател, пренебрегването им си остана официална политика на Хегемонията, докато техните рояци стояха в междузвездния мрак и ограничаваха плячкосванията си в рамките на системата до заграбване на малки количества водород от газовите гиганти и на воден лед от ненаселените луни.