Дан Симънс - Хиперион

А после какво? Нима те се размножават, за да покрият разликата, след което се връщат към безполовото си поведение? Нима бикурите са толкова различни от всички други регистрирани човешки общества, че да Имат период на разгонване веднъж на няколко години — веднъж на десет години? — веднъж в живота? Не ми се вярва.

Седя тук в колибата си и прехвърлям възможностите. Една от тях е, че тези хора имат много дълга продължителност на живота и са в състояние да се възпроизвеждат през по-голямата част от това време, което е достатъчно за простото заместване на жертвите от племето. Само че това не обяснява близостта във възрастта им. И няма никакъв механизъм, който да обясни каквато и да е подобна продължителност. Най-добрите лекарства против стареене, с които разполага Хегемонията, успяват да увеличат активната продължителност на живота само малко над границата на стоте стандартни години. Превантивните здравни мерки са продължили жизнеспособността на ранната средна възраст почти до края на шестдесетте — каквато е моята възраст, — но без да се използват клонинговите транспланти, биоинженерството и други привилегии за много богатите, никой в Мрежата на световете не очаква, че ще създава семейство, ако е стигнал седемдесетте, или че ще танцува на сто и десетия си рожден ден. Ако корените на чалмата или чистият въздух на Платото на зъбера имаха драматичен ефект върху забавянето на старостта, без съмнение всички на Хииерион щяха да живеят тук и да джвакат чалма, тази планета щеше да има телепортатор още преди векове и всеки гражданин на Хегемонията, който притежава вселенска карта, щеше да планира да прекара ваканциите и.уединението си тук.

Не, по-логично е заключението, че бикурите живеят нормално дълъг живот, раждат нормално деца, но ги убиват, освен ако не е нужно попълнение. Възможно е да практикуват въздържание или някакъв контрол над раждаемостта — различен от избиването на новородените, — докато цялата тайфа не достигне до възраст, когато възниква скорошна нужда от свежа кръв. Масовото раждане по едно и също време обяснява видимо общата възраст на членовете на племето.

Но кой обучава младите? Какво става с родителите и с останалите по-възрастни хора? Нима бикурите стигат толкова далеч в първичността на несъвършеното си оправдание пред една култура и след това допускат своята собствена смърт? Това „истинска смърт“ ли е според тях — изличаването на цяло едно поколение? Дали Три по двадесет и десетте убиват индивидите и в двата края на възрастовата крива с форма на камбана?

Този тип разсъждения са безполезни. Започвам да се настървявам срещу собствената си липса на умение да разрешавам проблемите. Нека да планираме една стратегия в този случай и да действаме съобразно с нея, Пол. Размърдай мързеливия си йезуитски задник.

ПРОБЛЕМ: Как да различавам половете един от Друг?

РЕШЕНИЕ: Придумай или принуди неколцина от тези нещастни дяволи да минат през медицински преглед. Установи в какво се състои цялата мистерия с ролята на пола и табуто към голотата. Едно общество, което зависи от дългогодишно сурово полово въздържание с цел контрол над раждаемостта, отговаря на моята нова теория.

ПРОБЛЕМ: Защо толкова фанатично се стремят да поддържат същия брой население от Три по двадесет и десет, с който е било положено началото на колонията от загубилия се разселнически кораб?

РЕШЕНИЕ: Не преставай да им досаждаш, докато не установиш.

ПРОБЛЕМ: Къде са децата? РЕШЕНИЕ: Упорствай и се рови, докато не откриеш.

Може би вечерното изчезване е свързано с всичко това. Възможно е там някъде да има детска ясла. Или купчина малки кости.

ПРОБЛЕМ: Какво значи „принадлежиш към кръстоида“ и „пътят на кръста“, ако не е някакъв изкривен остатък от първоначалната религиозна вяра на колонистите?

РЕШЕНИЕ: Установи това, като отидеш при първоизточника. Възможно ли е тяхното всекидневно спускане по отвесната скала да е от религиозно естество?

ПРОБЛЕМ: Какво има долу под скалата?

РЕШЕНИЕ: Слез там и разбери.

Утре, ако спазят обичая си, всичките три двадесетачки плюс десет от Три по двадесет и десетте ще се защурат из гората да попълват хранителните си запаси в течение на няколко часа. Този път аз няма да отида с тях.

Този път ще се прехвърля оттатък ръба и ще се спусна по отвесната скала.

09.30 часа — Благодаря ти, о, Господи, че ми позволи да видя това, което видях днес.

Благодаря ти, о. Господи, че ме доведе на това място в този момент, за да видя доказателството за Твоето Съществуване.