Дан Симънс - Падането на Хиперион

Открих, че веднага намразвам кучия син.

— Всичко е форма на изкуството, г. Чиър, г. Севърн — усмихна се Рейнълдс. — Или поне трябва да стане. Минали сме точката, където войната може да бъде просто грубиянско налагане на политиката с други средства.

— Дипломация — обади се генерал Морпурго, който седеше от дясната страна на Рейнълдс.

— Моля, генерале?

— Дипломация — повтори той. — И е „продължение на“, а не „налагане на“.

Спенсър Рейнълдс се поклони и сви ръката си на тръба. Судет Чиър и Тирена тихо се изсмяха. Образът на съветник Албедо се наведе напред от лявата ми страна и каза:

— Фон Клаузевиц, струва ми се.

Хвърлих поглед към съветника. Един преносим прожекционен апарат, не много по-голям от сияещите паяжини, които прелитаха сред клоните, висеше на два метра над и зад него. Илюзията не беше толкова съвършена, колкото в Правителствения дом, но бе далеч по-пълна, отколкото който и да е частен холос.

Генерал Морпурго кимна към представителя на Техноцентъра.

— Както и да е — рече Чиър. — Идеята за войната като изкуство е изключително блестяща.

Довърших салатата и един келнер бързо отнесе чинията, заменяйки я с тъмносива супа, чийто вид не можах да определя. Вдигаше пара, леко ухаеше на канела и море и беше възхитителна.

— Войната е съвършена среда за човека на изкуството — започна Рейнълдс, вдигнал високо прибора за салатата си като жезъл. — И не само за онези… занаятчии, които са учили така наречената военна наука. — Той се усмихна на Морпурго и другия офицер от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ от дясната страна на генерала, сякаш искаше да им каже, че присъстващите правят изключение. — Единствено този, който иска да погледне зад бюрократичните ограничения на тактиката и стратегията и демодираната „воля за победа“, може истински да борави артистично с една толкова сложна среда като войната в съвременната епоха.

— Демодираната воля за победа ли? — повтори офицерът от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Инфосферата ми прошепна, че това е командир Уилям Аджънта Лий, морски герой от конфликта на Мауи-Обетована. Изглеждаше млад — навярно към средата на петдесетте — и рангът му предполагаше, че младостта му се дължи на годините, прекарани в пътуване между звездите, а не на пулсеновите процедури.

— Разбира се, че е демодирана — изсмя се Рейнълдс. — Мислите ли, че скулпторът иска да победи глината? Художникът атакува ли платното? По същия начин орелът или Томасовата сова нападат ли небето?

— Орлите са изчезнали — промърмори Морпурго. — Навярно е трябвало да нападнат небето. То ги е предало.

Рейнълдс отново се обърна към мен. Келнери вдигнаха изоставената му салата и донесоха супата, която аз привършвах.

— Г. Севърн, вие сте художник… поне илюстратор — рече той. — Помогнете ми да обясня на тези хора това, което искам да кажа.

— Не зная какво искате да кажете. — Докато чаках следващото блюдо, аз почуках по чашата си. Напълниха я незабавно. От челното място на масата, на почти десет метра разстояние, чувах Гладстоун, Хънт и няколко души от Фонда за подпомагане да се смеят.

Спенсър Рейнълдс не изглеждаше изненадан от невежеството ми.

— За да може расата ни да постигне истинско сатори, за да се изкачим на това следващо равнище на съзнанието и еволюцията, което провъзгласяват толкова много от философите ни, всички аспекти на човешките стремежи трябва съзнателно да са насочени към изкуството.

Генерал Морпурго продължително отпи от чашата си и изсумтя:

— Включително и такива физически функции, като хранене, възпроизводство и отделяне на изпражнения, предполагам.

— Най-вече такива функции! — възкликна Рейнълдс.

Той разпери ръце и обхвана с жеста си дългата маса и многобройните й наслади. — Това, което виждате тук, е животинското изискване за превръщане на мъртви органични елементи в енергия, основният акт на поглъщане на друг живот, но „Върхарите“ са го превърнали в изкуство! При цивилизованите човешки същества възпроизводството отдавна е заменило грубия си животински произход със същината на танц. Отделянето трябва да се превърне в чиста поезия!

— Ще си спомня това следващия път, когато ми се присере — рече Морпурго.

Тирена Уингрийн-Фийф се изсмя и се обърна към мъжа в червено-черни дрехи от дясната й страна.

— Монсиньор, вашата църква… католическата, раннохристиянската, нали?… нямате ли някаква възхитителна стара доктрина за това как човечеството може да постигне по-високо еволюционно положение?