Дан Симънс - Падането на Хиперион

Преди някой от нас да бе казал каквото и да било, от един от страничните коридори се появи млад мичман от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос в черна бойна униформа, отдаде чест на Хънт и каза:

— Добре дошли на КХ „Хебриди“, господа. Адмирал Нашита ме помоли да ви предам неговите поздрави и да ви поканя в бойния контролен център. Последвайте ме, моля. — С тези думи младият мичман се обърна, хвана се за една скоба и се изтегли в тясната вертикална шахта.

Последвахме го по възможно най-добрия начин. Хънт се мъчеше да не изпусне чантата си, а аз се опитвах ръцете ми да не попаднат под токовете му, докато се изкачвахме. Само след няколко метра разбрах, че гравитацията тук е много по-слаба от стандартната и че всъщност изобщо не беше гравитация, а по-скоро се усещаше като множество малки, но упорити ръце, които ме натискаха „надолу“. Знаех, че на космическите кораби се използва задържащо поле клас едно, чрез което се симулираше гравитация, но сега за пръв път го изпитвах. Усещането не беше особено приятно — постоянното налягане бе по-скоро като навеждане срещу вятър и това подсилваше клаустрофобичния ефект от тесните коридори, малките врати и натъпканите със снаряжения отделения.

„Хебриди“ беше кораб три-К — Комуникационно-Контролно-Команден — и бойният контролен център бе сърцето и мозъкът му, но не много внушително сърце и мозък. Младият мичман ни преведе през три херметични врати, тръгна по последния коридор покрай охраняващите морски пехотинци, отдаде чест и ни остави в помещение, голямо навярно 20 кв. м, но толкова шумно и претъпкано с персонал и съоръжения, че първото ми инстинктивно желание беше да се върна назад, за да си поема глътка въздух.

Тук нямаше гигантски екрани, но десетки млади офицери от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос се блъскаха, над шифрови дисплеи, седяха в симулационни кабини или стояха пред пулсиращи изображения, които изглежда излизаха от всичките шест илюминатора. Мъже и жени седяха включени в столовете и сензорните си люлки, с изключение на неколцина офицери — те приличаха повече на припрени чиновници, отколкото на опитни воини, — които се лутаха по тесните пътеки, потупваха подчинените си по гърба, искаха още информация и се включваха в пултовете със собствените си имплантни щекери. Един от тези мъже забързано мина покрай нас, погледна и двама ни, отдаде ми чест и попита:

— Г. Хънт?

Кимнах към спътника си.

— Г. Хънт — каза дебелият млад командир, — адмирал Нашита ще се срещне с вас веднага.

Командващият всички сили на Хегемонията в системата на Хиперион беше нисък мъж с къса бяла коса, кожа далеч по-гладка, отколкото предполагаше възрастта му и яростно смръщен, сякаш лицето му беше изсечено в тази гримаса. Адмирал Нашита бе облечен в черна униформа с висока яка, без никакви военни отличия, освен едно червено джудже на яката. Ръцете му бяха груби и доста яки на вид, но наскоро му бяха правили маникюр. Адмиралът седеше на малка платформа, заобиколена от уреди и статични екрани. Суетнята и припряното безумие сякаш минаваха покрай него, като бърз поток покрай непоклатима скала.

— Вие сте посланик на Гладстоун — каза той на Хънт. — Кой е този?

— Мой помощник — отвърна Лейт Хънт. Устоях на порива да вдигна вежди.

— Какво искате? — продължи Нашита. — Както виждате, имаме работа.

Лейт Хънт кимна и хвърли поглед наоколо.

— Нося някои материали за вас, адмирале. Има ли някъде тук място, където да разговаряме насаме?

Адмирал Нашита промърмори нещо, прокара длан по някакъв реосензор и въздухът зад мен се сгъсти, сливайки се в полутвърда мъгла при материализирането на задържащото поле. Шумът на бойния контролен център изчезна. Тримата бяхме затворени в малко иглу от тишина.

— Побързайте — рече адмирал Нашита. Хънт отключи чантата и извади малък плик с герба на Правителствения дом на гърба.

— Лично послание от президента — каза той. — Можете да го прочетете в свободното си време, адмирале. Нашита изсумтя и остави плика настрана. Хънт постави върху бюрото по-голям плик.

— А това е запис на предложението на Сената за провеждането на тази… ъ-ъ… военна акция. Както знаете, волята на Сената е акцията да представлява бързо упражняване на сила за постигане на ограничени цели с колкото е възможно по-малки човешки загуби, последвано от стандартното предложение за помощ и закрила към нашата нова… колониална придобивка.

Намръщената физиономия на Нашита леко трепна. Той нито докосна, нито прочете плика, съдържащ волята на Сената.