Дан Симънс - Падането на Хиперион

По един от тактическите канали, този, който наблюдавах от известно време, виждах собствения си образ… гол, проснат върху леглото, с осмозния маншет на ръката и с посиняващо натъртване на ребрата. Даяна Филомел, съпругът й и единият от главорезите лежаха в безсъзнание, но живи сред трески и отломки от разбито стъкло. Другият насилник лежеше наполовина в антрето, а горната част на тялото му приличаше по цвят и материя на препечена пържола.

— Добре ли сте, г. Севърн? — попита Лейт Хънт, като повдигна главата ми и постави тънка кислородна маска върху устата и носа ми.

— Хррмммггх — отвърнах аз. — Дре. — Изплувах на повърхността на собствените си усещания като гмуркач, издигащ се прекалено бързо от глъбините. Главата ми тежеше. Ребрата адски ме боляха. Очите ми още не работеха добре, но по тактическия канал видях как тънките устни на Лейт Хънт леко потрепнаха, което при него знаех, че минава за усмивка.

— Ще ви помогнем да се облечете — каза той. — Ще ви дадем малко кафе, докато пътуваме обратно. После се връщаме в Правителствения дом, г. Севърн. Закъсняхте за срещата с президента.

Космическите битки по филмите и холосите винаги са ме отегчавали, но в гледката на истинското сражение имаше нещо, което силно ме привличаше: беше по-скоро като да гледаш на живо поредица от пътно-транспортни катастрофи. Всъщност, качеството на действителността — какъвто несъмнено беше случаят от векове наред — бе много по-ниско от това на някоя холодрама с умерен бюджет. Дори при огромната енергия, която се изразходваше, непреодолимата реакция на човек към битка в космоса беше, че космосът е толкова огромен, а човешките флоти, кораби, дреднаути и всичко останало са толкова малки.

Или поне така си мислех, докато седях в Тактическия информационен център, така наречения Военен салон, заедно с Гладстоун и военните й съветници, и гледах как стените се превръщат в двайсетметрови холоси на безкрайността. Обкръжиха ни четири масивни холорамки с дълбочинно изображение и високоговорителите изпълниха стаята с векторни предавания: радио-брътвеж между участниците в битката, смущения на тактически командни канали, широколентови съобщения между корабите, лазерни канали, секретни векторни линии и всички викове, писъци, крясъци и ругатни на битката, които предшестват всяко предаване, освен въздуха и човешкия глас.

Това беше драматизация на пълния хаос, функционално определение на объркването, нерепетиран танц на печалното насилие. Това беше война.

Гладстоун и шепа от нейните хора седяха насред целия този шум и светлина. Военният салон се носеше като правоъгълник, застлан със сив килим, сред звезди и експлозии, лазурният блясък на лимба на Хиперион изпълваше половината от северната холостена, а по всички канали и във всички уши се разнасяха писъците на умиращи мъже и жени. Аз бях един от шепата хора на Гладстоун, имащи привилегията и проклятието да седят тук.

Президентът се въртеше на стола си с висока облегалка, почукваше по долната си устна с връхчетата на пръстите си и накрая се обърна към военните си съветници.

— Какво мислите?

Седмината окичени с медали мъже се спогледаха и после шестимата от тях се вторачиха в генерал Морпурго. Той дъвчеше края на незапалена пура.

— Не е добре — отвърна военният. — Държим ги надалеч от телепортаторния обект… отбранителната ни линия устоява хубаво там… но са проникнали прекалено навътре в системата.

— Адмирале? — попита Гладстоун, като леко наклони глава към високия, слаб мъж в черната униформа на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос.

Адмирал Сингх докосна късо подстриганата си брада.

— Генерал Морпурго е прав. Кампанията не се развива според плановете. — Той кимна към четвъртата стена, където се виждаха статични диаграми на системата на Хиперион — предимно елипси, овали и дъги. Някои от дъгите нарастваха, докато ги гледахме. Яркосини линии маркираха траекториите на Хегемонията. Червените бележеха тези на прокудените. Те бяха много повече от сините.

— И двата носача на щурмови кораби, придадени към Спецчаст 42, са вън от движение — рече адмирал Сингх. — „Сянката на Олимп“ беше унищожен заедно с целия екипаж, а „База Нептун“ е сериозно повреден, но се връща в района на цислунарния си док, ескортиран от пет фотонни кораба.

Президент Гладстоун леко кимна и долната й устна докосна връхчетата на пръстите й.

— Колко души имаше на борда на „Сянката на Олимп“, адмирале?